— Страхотна идея! — Гласът ми звучи две октави по-пискливо, отколкото възнамерявах. — Две основни менюта! Защо не?!
Усещам саркастичния поглед на сервитьора върху себе си и автоматично разбирам, че той е в състояние да разчете всяка моя мисъл. И му е пределно ясно, че съм скръндза.
— А за мадам? — обръща се с присвити очи той към мен.
— А, да. Наистина. — Прокарвам пръст върху менюто, като се правя на замислена. — Истината е, че… Тази сутрин закусих много стабилно, така че сега ще взема само една салата „Цезар“. Без аперитив.
— Една салата „Цезар“, без аперитив — кимва безстрастно сервитьорът.
— А вие, Клайв? — обръщам се с надежда аз към госта си. — Вероятно ще предпочетете да се придържате към вода? — От куртоазия добавям: — А може би вино?
Дори само при мисълта за менюто с вината настръхвам цялата.
Не щеш ли обаче, очите на Клайв светват и той заявява:
— Разбира се! Може ли да видя менюто?
— А може би една чаша марково шампанско за начало? — предлага сервитьорът с безизразна усмивка.
Как не го е срам?! Не можеше да предложи просто шампанско — трябва да добави марково шампанско! Този сервитьор е истински садист!
— Може и да се поддам на увещанията ви! — изхилва се самодоволно Клайв и аз съм длъжна да се присъединя към всеобщия смях.
Най-накрая сервитьорът ни оставя на мира, след като е налял на всеки от нас по една прескъпа чаша марково шампанско. Чувствам, че започва да ми се вие свят. Цял живот няма да ми стигне да изплатя този обяд! Но сигурно ще си заслужава! Трябва да си го напомням, иначе съм изгубена!
— Така! — изричам ведро и вдигам чашата си. — За новата работа! Много се радвам, че променихте становището си, Клайв!
— Не съм го променил — изрича небрежно той и излива в гърлото си половината чаша.
Аз се втрещявам. Да не би да полудявам? Да не би Кейт нещо да не е разбрала?
— Но аз си мислех…
— Това е просто една възможност — изрича той и започва да чупи едно хрупкаво хлебче. — В момента не съм особено доволен от работата си, затова по принцип смятам да я сменя. Затова оглеждам алтернативите. Но в тази оферта на „Леонидас спортс“ има и някои недостатъци. Затова искам да ме убедите да приема!
За момент губя ума и дума. Твърде съм ужасена, за да отговоря. Аз ще похарча сума за половин кола за този човек, а той може дори да не прояви интерес към работата! Отпивам глътка вода, а после вдигам очи и му предлагам най-професионалната си усмивка. И аз мога да бъда Натали! И аз мога да сключа тази сделка!
— Клайв очевидно е, че не сте доволен от настоящата си работа. За мъж с вашите заложби ситуацията се равнява на престъпление! Погледнете се! Бихте могъл да работите някъде другаде, където ще бъдете оценен…
Правя кратка пауза. Сърцето ми бие като обезумяло. Забелязвам, че той ме слуша много внимателно. Дори още не е намазал с масло хлебчето си. Дотук добре.
— По мое мнение работата в „Леонидас спортс“ би била перфектният професионален ход за вас! Вие сте бивш спортист, а това е компания за продажба на спортна екипировка! Обичате да играете голф, а „Леонидас спортс“ притежават цяла линия за голф оборудване и принадлежности!
Клайв повдига леко вежди и отбелязва:
— Виждам, че сте си написали домашното за мен.
— Просто се интересувам от съдбите на хората — изричам съвсем искрено. — И предвид професионалния ви профил, смея да твърдя, че „Леонидас спортс“ е точно онова, от което се нуждаете на този етап! Това е фантастична, уникална възможност да…
— Този мъж любовник ли ти е? — прекъсва ме един познат глас и аз подскачам. Но това звучи точно като…
Не! Абсурд! Не може да бъде!
Поемам си дълбоко дъх и продължавам:
— Както вече казах, това е фантастична възможност да пренесете вашата кариера на следващото ниво! Сигурна съм, че бихме могли да постигнем невероятно щедър пакет…
— Попитах дали този човек е любовникът ти! — повтаря гласът, вече доста по-настоятелно от преди, и аз не успявам да се сдържа да не извърна глава.
Не! Това не може да е истина! Тя се върна! Това е Сейди, кацнала върху количката със сирената, оставена наблизо.
Вече не е със зелената рокля. Този път е облечена в бледорозова с ниска талия, а на раменете й има болеро в същия цвят. Косата й е прихваната с широка черна лента, която минава през челото, а от китката й, на тънка верижка от мъниста, виси сребриста чантичка.
Другата й ръка почива върху огромния стъклен похлупак на подноса за сирене — с изключение на връхчетата на пръстите й, които са потънали в стъклото. Изведнъж тя ги забелязва и ги отдръпва, а после внимателно ги поставя върху повърхността на стъклото.