— Много съжалявам! — изричам смирено. — Аз… аз ще го изключа. — И вдигам трепереща ръка към ухото си, все едно изключвам въображаемото хендсфри устройство.
— Къде е то, между другото? — смръщва се Клайв Хокстън. — Не го виждам.
— То е мъничко — смотолевям. — Много дискретно.
— Да не би да е новата „Нокиа“?
И се вторачва в ухото ми. Ужас!
— То всъщност е… хммм… вградено в обицата ми — изричам, надявайки се, че звуча убедително. — Нова технология. Клайв, наистина много съжалявам, че се разсеях за момент! Аз… недооцених правилно ситуацията. Но съм съвсем искрена в желанието си да ви предложа мястото в „Леонидас спортс“! И така, ако ми позволите да обобщя казаното дотук…
— Сигурно се шегувате!
— Ама…
— След всичко това си въобразявате, че ще се занимавам с вас, така ли? — изсмива се презрително. — По-крещяща липса на професионализъм не съм виждал досега! Е, може би, с изключение на вашата партньорка в бизнеса! А това определено е много! — И за мой най-голям ужас той бутва назад стола си и се изправя на крака. — Смятах да дам поне на вас шанс, но вече забравете!
— Не, почакайте! Моля ви! — изричам паникьосано, но той вече крачи към изхода, лавирайки покрай масите на зяпналите гости на ресторанта.
Вторачвам се в празния стол срещу мен и усещам как ме обливат ту студени, ту горещи вълни. Протягам трепереща ръка към чашата си с шампанско и отпивам три големи глътки. Значи така. Всичко свърши. Издъних се. Изгубих и последния си шанс.
А между другото какво имаше предвид с тази липса на професионализъм? Като на моята партньорка? Да не би да е разбрал, че Натали е изчезнала в Гоа? Да не би всички вече да знаят?
— Ще се върне ли господинът? — вади ме от транса гласът на сервитьора, който приближава към масата.
Държи дървен поднос, върху който се мъдри чиния със сребърен капак.
— Не мисля — отговарям, без да вдигам очи. Иде ми да потъна в земята от срам.
— Да върна ли храната му в кухнята?
— Ще трябва ли въпреки това да плащам за нея?
— За съжаление, мадам, ще се наложи — ухилва ми се надменно той. — Тъй като вече е поръчана, а всичко тук се приготвя направо от…
— Тогава ще я взема аз!
— Всичката ли! — поглежда ме слисано сервитьорът.
— Да! — вирвам храбро брадичка. — Защо не? И без това аз ще плащам, така че най-добре ще бъде да си я изям!
— Много добре. — Сервитьорът накланя леко глава, поставя внимателно подноса пред мен и вдига сребърния капак. Половин дузина пресни стриди върху натрошен лед!
Никога през живота си не съм яла стриди. И винаги съм смятала, че изглеждат отвратително. А сега, като ги виждам отблизо, ми се струват още по-отвратителни. Но за нищо на света не възнамерявам да си го призная!
— Благодаря! — изричам важно.
Сервитьорът се оттегля, а аз се вторачвам ужасено в стридите пред мен. Решена съм да доведа докрай този глупав обяд. Но някъде в гърдите си усещам огромна топка, която почти не ми позволява да дишам, а долната ми устна веднага би се разтреперила, ако й позволя.
— Стриди! О, аз обожавам стриди! — За мое огромно изумление Сейди отново се материализира точно пред мен. Отпуска се бавно и грациозно на освободения от Клайв стол, оглежда се и казва: — Това място е доста приятно! Има ли кабаре?
— Не те чувам — промърморвам грубо. — Не те виждам! Ти не съществуваш! Ще отида на лекар, ще започна да гълтам някакви хапчета и ще се отърва от теб!
— Къде изчезна любовникът ти?
— Той не ми беше любовник! — срязвам я тихичко. — Опитвах се да сключва бизнес сделка с него, обаче нищо не стана. Заради теб! Ти развали всичко! Всичко!
— Така ли? — повдига вежди тя, безсъмнено без капчица угризение в сърцето си. — Не виждам как бих могла да го разваля, щом не съществувам!
— Да, ама успя! И сега съм принудена да ям тези тъпи стриди, които нито искам, нито мога да си позволя, а и дори не знам как се ядат…
— Няма нищо по-лесно от това да ядеш стриди.
— Нищо подобно!
Внезапно забелязвам, че блондинката с щампованата рокля на съседната маса сръгва перфектно изглеждащата дама до нея и ме сочи. Да, говоря си с въздуха. Безсъмнено изглеждам като побъркана. Бързо грабвам едно хлебче и започвам да го мажа с краве масло, като се старая да избягвам погледа на Сейди.