Колкото по-мила става тази сестра с мен, толкова по-отвратително се чувствам. Та аз изобщо не съм добра! Така де! Ето, нито веднъж не съм се сетила да посетя собствената си пралеля! Не давам нищо за благотворителност. Добре де, понякога си купувам „Големия проблем“, но не и ако държа капучино и не ми е трудно да бръкна в чантата си…
— Джини! — провиква се от дъното на коридора червенокоса сестра и й помахва. — Може ли да поговорим за малко! — Придърпва я настрани и започва със сподавен тон да й обяснява нещо. Успявам да доловя откъснати думи като „странно“ и „полиция“.
— Полиция ли?! — ококорва се шокирана Джини.
— Не знам… номера…
Джини поема листчето хартия, което й подава червенокосата сестра, а после се обръща към мен и пак ми се усмихва. Ухилвам се накриво, напълно парализирана от ужас.
Полицията! Напълно бях забравила за полицията!
Нали аз им казах, че Сейди е била убита от персонала на старческия дом?! От тези прекрасни, мили сестри! Защо изобщо изтърсих подобна глупост? Какво съм си мислела, когато ги надробих?!
Но всичко е по вина на Сейди! Не, всъщност не е. Вината си е моя. Просто трябваше да си затварям голямата уста!
— Лара! — оглежда ме притеснено Джини. — Добре ли сте?
Всеки момент ще бъде обвинена в убийство, а тя няма никаква представа за това! И всичко е по моя вина! Ще проваля кариерата на тези жени и старческият дом ще бъде затворен и всички тези стари хора няма да има къде да отидат, и…
— Лара?
— О, извинете! Добре съм — смотолевям с прегракнал глас. — Съвсем добре. Обаче трябва да тръгвам! — И с треперещи крака тръгвам към вратата. — Много ви благодаря! Довиждане!
Изчаквам да изляза от градината на старческия дом и да се озова на тротоара, след което веднага вадя мобилния си телефон и набирам номера на детектив-инспектор Джеймс. Едва успявам да си поема дъх от паника. Изобщо не трябваше да обвинявам когото и да било в убийство! Никога повече няма да правя така! Ама никога! Ще си призная всичко, ще скъсам показанията си…
— Офисът на детектив-инспектор Джеймс — прекъсва мислите ми нечий женски глас.
— О, здравейте! — опитвам се да запазя самообладание аз. — Обажда се Лара Лингтън. Може ли да говоря с детектив-инспектор Джеймс или детектив-полицай Дейвис?
— Опасявам се, че и двамата са извън управлението. Трябва ли да им предам нещо? Ако е спешно…
— Да, ужасно е спешно! Става въпрос за едно разследване на убийство! Бихте ли предали, ако обичате, на детектив Джеймс, че внезапно съм имала… просветление?
— Просветление — повтаря жената, очевидно записвайки думите ми.
— Да! Нещо във връзка с показанията ми! Ключово просветление!
— Мисля, че в такъв случай трябва лично да говорите с детектив-инспектор Джеймс…
— Неее! Това не може да чака! Трябва да му кажете, че не медицинските сестри са убили пралеля ми! Те не са сторили нищо! Те са прекрасни и всичко беше ужасна грешка и… ами… проблемът е, че…
Събирам сили да хвана бика за рогата и да си призная, че съм си измислила всичко, но тогава през главата ми внезапно преминава разтърсваща мисъл — не мога да си призная стореното! Нямам право да си призная, че всичко, което казах, е измислено! Защото тогава автоматично ще продължат с погребението! В съзнанието ми преминава спомена за болезнения вик на Сейди, когато видя как ковчегът й отива към пещта. Не, не мога да позволя подобно нещо! Просто не мога!
— Да? — изрича търпеливо в ухото ми жената от полицейското управление.
— Хммм проблемът е, че…
Мозъкът ми извършва опасни въздушни акробатични номера, опитвайки се да измисли решение, с което едновременно и да бъда честна, и да спечеля малко време за Сейди. Обаче не мога да открия такова. Защото няма. А на жената от другата страна вероятно ще й писне да чака и ще затвори… Трябва бързо да кажа нещо!
Трябва веднага да им подхвърля нещо! Просто за да отвлека вниманието им! Само докато намеря огърлицата!
— Беше друг човек! — изтърсвам внезапно. — Мъж! Именно него чух тогава, в кръчмата! Преди се обърках! Беше с козя брадичка, сплетена на плитчици! — ръся първото, което ми дойде на ум. — И белег на бузата си! Вече съвсем ясно си го спомням!
Никога няма да намерят мъж със сплетена козя брадичка и белег на бузата! В безопасност сме! Засега.
— Мъж със сплетена брадичка. — Жената звучи така, сякаш едва смогва да ми издържа на темпото.
— И белег.