— Мммм — клати неопределено глава тя.
„Мммм“ ли? Това ли е най-доброто, на което е способна за Джош? Така де, та той е толкова красив, толкова неустоим! И изобщо не съм предубедена, ни най-малко!
— Запознахме се край огъня в Деня на Гай Фокс — обяснявам, докато търся други негови снимки в телефона си. — Той работи в рекламата. И веднага си паснахме! По цели нощи си говорехме!
— Каква скука! — сбърчва нос Сейди. — Бих прекарала нощта си на хазартната маса вместо в приказки!
— Но нали така се опознавахме! — стрелвам я с обиден поглед аз. — Както се прави във всяка връзка!
— А ходехте ли на танци?
— Понякога — махвам нетърпеливо с ръка. — Но не в това е въпросът! Въпросът е, че си пасвахме перфектно! Говорехме си за какво ли не! Буквално се преливахме, толкова бяхме еднакви! И аз съвсем сериозно си мислех, че той е моята бъдеща половинка! Обаче после… — Замълчавам, докато мислите ми отново прекосяват трънливите пътеки на миналото. — Добре де, случиха се две важни неща. Първо, имаше един път, когато… когато ужасно сгафих. Минавахме покрай един бижутерски магазин и аз изтърсих: „Ето това е пръстенът, който можеш да ми купиш“. Така де, казах го на майтап! Ама той като че ли се уплаши не на шега! А после, след две седмици, един от приятелите му сложи край на доста продължителната си връзка. И това някак си премина като ударна вълна през цялата ни група. Въпросът със сериозното обвързване ги подплаши и всички се разбягаха кой накъдето свари. И съвсем неочаквано Джош започна да… свири отбой. Накрая скъса с мен и дори не ми обясни защо го прави!
Затварям очи, задушена от болезнените спомени, които отново избликват на повърхността. Да, наистина изживях голям шок. Скъса с мен чрез имейл. Представяте ли си — чрез имейл!
— Проблемът е в това, че той все още мисли за мен! Знам го! — отбелязвам, като прехапвам устни. — Така де, самият факт, че отказва да говори, го доказва! Уплашен е, опитва се да избяга или има някаква друга причина, за която не знам, но… аз се чувствам напълно безсилна. — Усещам как очите ми се изпълват със сълзи. — Как мога да оправя нещата, щом той отказва да говори за това, а? Как мога да ги оправя, когато нямам представа какво мисли за мен? Така де, кажи ми, как?!
Настъпва тишина. Когато вдигам очи, забелязвам, че Сейди е затворила своите и си тананика нещо.
— Сейди! Сейди!
— О! — примигва тя, стресната. — Извинявай! Но открай време си имам навика да изпадам в транс, когато някой започне да каканиже монотонно нещо.
Да каканиже монотонно ли?
— Аз не каканижа монотонно! — възкликвам възмутено. — Просто ти разказвах за връзката си!
Сейди ме оглежда заинтригувано и накрая казва:
— Ти май си наистина сериозна, а?
— Нищо подобно! — отстъпвам леко. — И какво искаш кажеш с това между другото?
— Когато бях на твоята възраст, ако някое момче постъпеше лошо с мен, просто зачерквах името му от списъка си за танци!
— Аха. Е… — Не довършвам, поглеждам я и продължавам с покровителствен тон: — В наши дни нещата са много по-сериозни от вашите списъци за танци! Защото правим много повече, освен само да танцуваме!
— На една Нова година едно момче на име Кристофър се отнесе изключително зле към най-добрата ми приятелка Бънти. Имам предвид в такси! — поглежда ме многозначително Сейди. — Бънти си поплака, както се полага, после напудри носа си и — дръж! И още преди Великден вече беше сгодена!
— „Дръж“ ли? — не мога да се сдържа да не просъскам презрително аз. — Това ли е твоето отношение към мъжете? Дръж?
— Че какво му е лошото на това отношение?
— А къде отидоха истинските, балансирани взаимоотношения? Къде отиде обвързването?
Сейди ме поглежда втрещено и възкликва:
— Ама защо говориш непрекъснато за обвързване? С какво точно се връзвате?
— Не е това! — опитвам се да запазя самообладание аз. — Искам да кажа… Сетих се! Била ли си някога омъжена?
Сейди свива рамене и отговаря:
— Да, но съвсем за кратко. Прекалено много се карахме. Бракът се оказа толкова изтощително нещо, че накрая започнах да се питам как изобщо съм го харесвала някога. Затова го напуснах. Заминах в чужбина. В Ориента. Това беше през 1933 година. А по време на войната той се разведе с мен. Обвини ме в прелюбодейство — добави весело. — Но тогава всички бяха дотолкова заети да мислят за по-важни неща, че никой не обърна внимание на скандала.