Фурната в кухнята звънва, за да ми напомни, че лазанята ми е готова. Тръгвам натам, а главата ми жужи от цялата тази нова информация, която получих. Значи Сейди е била разведена. И е обичала да си „живее“, както се изразява тя. Ходила е и в „Ориента“, където и да е това.
— Като казваш „Ориента“, Азия ли имаш предвид? — питам с престорена небрежност, докато вадя лазанята си и си сипвам малко салата в чинията. — Защото днес точно това имаме предвид, когато говорим за Изтока. И, ако те интересува, стараем се да работим върху връзките си!
— Да работите ли? — сбърчва отново нос Сейди и изсумтява. — Не ми звучи никак забавно! Може би точно затова твоят човек е скъсал с теб!
— Не е вярно! — Идва ми да й зашлевя шамар, толкова ме вбесява. Как може да не разбира нищичко?!
— „Разчитайте на нас“ — чете тя от кутията с лазаня. — Какво означава това?
— Това означава, че е нискокалорична — отговарям неохотно, очаквайки да чуя обичайната лекция на мама за диетичните храни и че аз съм си съвсем нормална, и че съвременните момичета са прекалено обсебени от мисълта за теглото си.
— О, значи си на диета! — светват очите на Сейди. — Трябва да пробваш холивудската! Не ядеш нищо, освен осем грейпфрута, черно кафе и твърдо сварено яйце на ден. И много цигари, разбира се! Спазвах тази диета цял месец и трябва да ти призная, че смъкнах цял тон! А едно момиче от моето село твърдеше, че вземала хапчета от тения — допълва, потънала в спомени. — Само че така и не ни каза откъде ги е вземала.
Вторачвам се в нея леко отвратена.
— Тения ли?
— Казват, че тенията поглъщала всичката храна, която е в теб! Великолепна идея, не мислиш ли?!
Присядам и се втренчвам в чинията си с лазаня. Изведнъж ми се отяде. Отчасти, защото пред очите ми непрекъснато се вият гадни тении. И отчасти, защото от цяла вечност не бях разговаряла с никого така открито за Джош. Чувствам се като смазана.
— Само да можех да си поговоря с него! Поне веднъж… — промърморвам, набождам парченце краставица и се заглеждам тъжно в него. — Само да можех да вляза в главата му… Обаче той отказва да ми вдигне телефона, не иска да се срещнем…
— Пак ли започваш да говориш за него — поглежда ме ужасено Сейди. — Как ще го забравиш, щом непрекъснато говориш за него?! Скъпа, когато нещата в живота се объркат, не се прави така! — Поглежда ме важно и продължава авторитетно: — Жената вирва брадичка, лепва си най-ослепителната усмивка, забърква си лек коктейл и… излиза!
— Де да беше толкова просто! — въздъхвам безпомощно. — Освен това аз не искам да го забравям! Ако още не си разбрала, някои от нас имаме и сърца! Някои от нас не се отказваме толкова лесно от истинската любов! Някои от нас…
В този момент забелязвам, че Сейди отново е затворила очи и пак си тананика.
Все на мен ще се падне — да ме преследва най-безчувственият призрак на света! И най-невъзпитаният. В един момент ми пищи в ухото, на следващия прави възмутителни забележки, а после отпрашва да шпионира съседите ми!
Отчупвам с вилицата си малко лазаня и започвам да дъвча сърдито. Чудя се какво ли още е видяла в апартаментите на съседите. Може пък да я накарам да отскочи до онзи тип над мен, когато завихри поредния си купон, за да видим какво по-точно правят там…
Чакай малко!
О, боже!
Едва не се задавям. Без никакво предупреждение в главата ми се ражда съвсем нова идея. Един перфектно изработен, абсолютно брилянтен план! План, който ще разреши всичките ми проблеми!
Сейди би могла да шпионира Джош!
Би могла да влезе в апартамента му. Би могла да подслушва разговорите му. Би могла да разбере какво мисли той и да ми каже, а после аз да схвана най-сетне какъв е проблемът между нас и да го разреша…
Това е отговорът! Това е! Ето затова ми е била изпратена!
— Сейди! — скачам въодушевено на крака. Адреналинът ми бие директно в слепоочията. — Измислих го! Разбрах защо си тук! За да ни събереш отново с Джош!
— Нищо подобно! — изсумтява презрително пралеля ми. — Тук съм, за да си взема огърлицата!
— Не може да са те пуснали само заради някаква си тъпа стара огърлица! — махвам пренебрежително аз. — Може би истинската причина да си тук е, за да ми помогнеш! Точно затова си била изпратена!
— Не съм била изпратена! Никой не ме е пращал! — Сейди изглежда кръвно обидена дори от самата мисъл за подобно нещо. — Освен това огърлицата ми не е тъпа! И не желая да ти помагам! Ти би трябвало да си тази, която да помага на мен!