— Къде го пише? На бас, че ти си моят ангел-пазител! — Тук вече започвам да се отнасям. — Може би ти си изпратена обратно на земята, за да ми помогнеш да се събера с Джош. Животът ми всъщност е прекрасен — като в онзи филм.
Сейди се вторачва мълчаливо в мен с присвити очи, после оглежда кухнята и отбелязва:
— Не мисля, че животът ти е прекрасен. Всъщност намирам го за твърде скучен! А косата ти не прилича на нищо!
Изпепелявам я с поглед и отсичам:
— Ти си много скапан ангел-пазител!
— Аз не съм твой ангел-пазител! — не се предава тя.
— Откъде знаеш, а? — поглеждам я изпитателно, после слагам ръка на сърцето си и продължавам: — Получавам послание от небето! Казват ми, че си тук, за да ми помогнеш да се събера отново с Джош! Духовете ми го казват!
— Аз пък получавам послание, че не би трябвало да ти помагам да се събираш с Джош! — срязва ме моментално тя. — И на мен ми го казват духовете!
Бива си я тази моя пралеля! Но какво знае тя за духовете? Тя ли е човекът, който вижда призраци, или аз, а?!
— Може. Обаче аз съм живата, следователно аз съм шефът! — не й оставам длъжна. — И казвам, че ти си тук, за да ми помогнеш! В противен случай може и да не ми остане време да търся огърлицата ти!
Не исках да прозвуча така грубо, честна дума! Обаче тя просто ме принуждава да се държа така гадно! Така де, като дух с положение, тя не може да не желае да помогне на своята праплеменница, нали?!
Сейди ме пронизва с гневен поглед, но веднага разбирам, че съм я хванала натясно.
— Много добре! — изрича накрая и крехките й рамене се повдигат от дълбока въздишка. — Това никак не ми харесва, но, от друга страна, какъв избор имам?! Е, какво по-точно искаш от мен?
Шеста глава
От седмици не съм се чувствала толкова върховно! Всъщност от месеци. Осем часът на следващата сутрин е, а аз съм като съвсем нов човек! Вместо да се събудя напълно депресирана, стиснала в обляната ми в сълзи ръка снимка на Джош с бутилка водка на пода и музиката на Аланис Морисет на сиди плейъра…
Добре де. Това беше само веднъж.
Както и да е. Погледнете ме сега! Енергична! Освежена! Безупречно поставена очна линия! Перфектно изгладена блуза на райета. Готова да посрещна новия ден и да шпионирам Джош, и да си го върна! Дори вече се обадих да резервирам такси — схващате ли колко ефективна съм станала?!
Влизам в кухнята и заварвам Сейди в поредната нова рокля. Тази е бледоморава, с редуващи се ивици тюл и падащи рамене.
— Аууу! — възкликвам с неподправена възхита аз. — Откъде вземаш всички тези разкошни тоалети?
— Нали е божествена? — Сейди изглежда напълно доволна от себе си. — И се оказва много лесно! Просто си се представям в конкретна рокля и тя се появява върху мен!
— Значи тази ти е била една от любимите, така ли?
— Не. Тази беше на едно момиче, което познавах. Казваше се Сесил — отговаря Сейди, като приглажда полите на роклята. — Винаги съм си мечтала за нея!
— Свила си тоалета на друго момиче? — Не успявам да сдържа кикота си. — Откраднала си го?
— Не съм го откраднала! — поглежда ме възмутено тя. — Не говори глупости!
— Откъде знаеш? — продължавам, неспособна да устоя на желанието си да я подразня. — Ами ако тя също е призрак и иска да носи тази рокля точно днес, а не може? Ами ако сега си седи някъде, завряна в ъгъла, и си изплаква очите?
— Тези неща не стават така! — отговаря с леден тон Сейди.
— А ти откъде знаеш как стават? Откъде знаеш… — Не довършвам, внезапно озарена от нова идея. — Хей, сетих се! Трябва само да си представиш твоята огърлица! Представи си я на ум и веднага ще я имаш! Бързо! Затвори очи, концентрирай се…
— Ти винаги ли загряваш толкова бавно? — прекъсва ме моята пралеля. — Да не мислиш, че не съм опитвала? Опитвах се да си представя и моята наметка от заешка кожа, опитвах и с балните пантофки, обаче не можах да ги получа! Не мога да разбера защо.
— Възможно е да можеш да носиш единствено призрачни тоалети — отбелязвам след кратък размисъл. — Имам предвид дрехи, които също са мъртви. Например такива, които са били нарязани, изгорени или унищожени по някакъв начин.
И двете се вглеждаме като по команда в бледоморавата рокля. И на двете очевидно ни е тъжно да си я представим нарязана на парчета. Всъщност ще ми се изобщо да не го бях споменавала.