— Аз да съм старомодна?! — провиквам се невярващо.
— Ти си точно като баба ми — с твоите любовни песни и непрекъснатите въздишки! И в чантата си непрекъснато носиш една миниатюра на любимия си, нали? Само не отричай! Виждала съм те да я гледаш!
Необходимо ми е известно време, докато осъзная какво по-точно има предвид тя.
— Да, ама не е точно миниатюра. Нарича се мобилен телефон.
— Няма значение как се нарича! Продължаваш да си го гледаш и да му правиш мили очички, а после вдъхваш успокояващи соли от онази дребна бутилчица…
— Това е лекарство! — прекъсвам я гневно. Господи, тази жена наистина започва да ми лази по нервите! — Значи ти не вярваш в любовта — това ли искаш да ми кажеш? Никога ли не си била влюбена? Дори когато си била омъжена?
Покрай мен минава пощальон и ме поглежда странно. А аз побързвам да сложа ръка на ухото си, сякаш си оправям слушалката. Май ще трябва наистина да започна да нося такава — като камуфлаж.
Междувременно Сейди не казва нищо. Мълчи. Когато стигаме станцията на метрото, аз неочаквано се заковавам на място и я поглеждам, вече искрено заинтригувана.
— Хайде, кажи ми! Наистина ли никога не си била влюбена?
Настъпва кратка пауза, а после Сейди размахва ръце и гривните й се раздрънчават.
— Просто се забавлявах! В това вярвах — в забавлението, флиртовете, гъдела в стомаха…
— Какъв гъдел?
— Така си го наричахме с моята приятелка Бънти. — Споменът извиква усмивка на устните й. — Започва като тръпка — точно когато зърнеш мъжа за първи път. А после, когато погледът му срещне твоя, тръпката пролазва по гърба ти и се превръща в гъдел в стомаха ти и ти си мислиш: Как искам да танцувам с този мъж!
— А после какво става?
— Ами, танцувате, пийвате по един-два коктейла, флиртувате… — Очите й проблясват.
— А после…
Иска ми се да я запитам: „А после чукаш ли го?“, обаче този въпрос някак си не ми изглежда особено подходящ за ушите на моята сто и пет годишна пралеля. Веднага след това обаче си спомням за посетителя й в старческия дом и отбелязвам:
— Хей, можеш да си приказваш каквото искаш, обаче аз знам, че в живота ти е имало и един по-специален човек!
— Какво искаш да кажеш? — извръща се рязко към мен тя и забелязвам, че се изпълва с напрежение. — За какво изобщо говориш?
— За един конкретен господин на име… Чарлз Рийс?
Надявам се с това да предизвикам изчервяване или ахване, или нещо от този род, обаче тя ме поглежда напълно безизразно.
— Никога не съм чувала за него.
— Чарлз Рийс! Дошъл ти е на посещение в старческия дом! Преди няколко седмици!
Сейди поклаща глава и отбелязва тихо:
— Не си спомням. — Очите й потъмняват, когато допълва: — Всъщност точно за това място не си спомням много.
— Да, наистина. И не би могла… — Не довършвам, чувствайки се крайно неловко. — Все пак нали си претърпяла удар, още преди много години!
— Да, знам! — поглежда ме гневно тя.
Брей, и докачлива била на всичко отгоре! Че да не би аз да съм виновна, че е получила удар! Точно в този момент осъзнавам, че телефонът в джоба ми вибрира. Измъквам го и виждам, че е Кейт.
— Здрасти, Кейт!
— О, Лара! — обажда се асистентката ми. — Аз просто… хммм питах се… дали днес възнамеряваш да идваш на работа? Или не? — допълва бързо, като че ли се опасява, че ме е обидила с нещо. — Така де, това си е твое решение все пак, всичко е наред, та…
Мамка му! Толкова съм потънала в мисли за Джош, че напълно съм забравила, че трябва да ходя на работа!
— Тъкмо пътувам натам — побързвам да я успокоя. — Просто реших да направя някои… хммм… проучвания вкъщи. Да не би нещо да е станало?
— Свързано е с Шърийн. Иска да знае дали си направила нещо по въпроса за кучето й. Звучеше доста разстроена. Даже спомена, че вече обмисляла дали да не се откаже от работата.
О, боже! Изобщо бях забравила за Шърийн и нейното куче!
— Ще можеш ли да й се обадиш и да й кажеш, че вече работя по случая й и че съвсем скоро ще й звънна? Благодаря предварително, Кейт!
Затварям телефона си и разтривам бавно слепоочия. Нещата не отиват на добре. Стоя си аз на улицата и шпионирам бившия си и напълно забравям за кризата на работното си място. Налага се да преосмисля приоритетите си! Крайно време е да си дам сметка кои са важните неща в моя живот!