— Кой е този бог Ахав? — ококорвам се аз.
— Герой от едно евтино романче, което четох някога — отговаря Сейди, безсъмнено изключително доволна от себе си. — Казах му, че ще изгуби контрол над крайниците си и ще бъде покрит целия с грозни брадавици. Забелязах го, че при това предупреждение потрепна, обаче продължи да ме игнорира. Затова накрая се загледах в пишещата му машина…
— Компютъра — поправям я аз.
— Все тая! — махва нетърпеливо с ръка тя. — Та, казвам му аз, че ако не ти се обади, машинката му ще се счупи и той ще си изгуби работата. — Тук тя се усмихва при спомена за делото си. — И това най-сетне го задвижи! Макар че, дори когато вадеше визитката ти от кошчето си, продължаваше да стиска главата си и да повтаря: „Защо изобщо се обаждам на това момиче?! Защо го правя?!“. И за да го избавя от мъките, изкрещях в ухото му: „Защото искаш да й се обадиш! Защото е много красива!“. — Сейди отмята триумфално глава и обявява: — И ето че той ти се обади! Не си ли впечатлена от мен?
Гледам я ококорено, изгубила ума и дума. Тя е шантажирала този мъж, принуждавайки го да излезе на среща с мен! Тя е бърникала в мозъка му, за да го принуди! Хвърлила го е във връзка, която той изобщо не е имал намерение да създава!
Тя е единствената жена на света, която познавам, способна да накара някой мъж да се обади тогава, когато тя пожелае.
Добре де, за това са й били необходими свръхестествени сили, но важното е, че го е направила!
— Пралельо Сейди — изричам бавно и тържествено, — ти си върхът!
Девета глава
Понякога, на заспиване, обичам да си представям всички правила, които бих измислила, ако бях господар на света. Сред тях определено ще има няколко, касаещи бившите гаджета. А сега към този раздел прибавям и ново правило:
На бившите гаджета не трябва да им се позволява да водят новото си момиче в специалния ресторант, където някога са ходели редовно с бившата си приятелка!
Все още продължавам да не вярвам, че Джош възнамерява да води това момиче в бистро „Мартин“! Как не го е срам?! Та това е нашето място! Нали точно тук беше първата ни среща, за бога?! Той извършва позорно предателство спрямо общите ни спомени! Сякаш цялата ни връзка е била изрисувана на една от онези детски дъски, дето само като ги тръснеш, всичко се изтрива — и сега той съзнателно изтръсква дъската и започва да рисува нова картина, напълно забравяйки за старата, доста по-хубава и далеч по-интересна картина, която доскоро е била там!
Освен това току-що сме скъсали. Как е възможно да излиза с ново момиче само след шест седмици?! Не му ли е ясно, че автоматичното втурване в нова връзка никога не може да бъде отговор на проблема със старата? Даже точно обратното — вместо да му помогне, тя по-скоро би го направила още по-нещастен! Бих могла да му обясня всичко това, ако беше благоволил да поговори с мен!
Днес е събота, дванайсет и половина, и аз седя тук вече от двайсет минути. Познавам ресторанта толкова добре, че успях да планирам нещата перфектно. Намирам се в ъгъла, далеч от погледите на клиентите, с нахлупена ниско над очите бейзболна шапка — за всеки случай. Ресторантът е едно от онези жужащи от посетители заведения с множество масички, изобилие от цветя и закачалки за палтата, така че нямам никакви проблеми да се слея с обстановката.
Джош е резервирал една от големите дървени маси до прозореца — надникнах в тетрадката за резервации и видях. От моето ъгълче разполагам с перфектен изглед към тази маса, така че ще мога да проуча внимателно въпросната Мари и особено — езика на тялото й. И което е още по-хубаво, ще мога да подслушвам разговора им, защото поставих микрофон на масата!
Не, няма майтап! Наистина й сложих бръмбар! Преди три дена влязох в интернет и си купих миниатюрно подслушвателно устройство, наречено „Моят първи шпионски комплект“. Когато пратката пристигна, установих, че всъщност е предназначена по-скоро за десетгодишни хлапета, отколкото за зрели бивши приятелки, тъй като си вървеше заедно с „Борден дневник на шпионина“ и „Готин разбивач на кодове“.
Голяма работа! Пробвах го и работи! Това е важното! Вярно е, че обхватът му е само двайсет метра, но и те са ми напълно достатъчни! Преди десетина минути се замотах лежерно покрай масата, престорих се, че изпускам нещо и лепнах шпионското устройство върху долната страна на плота. А слушалката е скрита под бейзболната ми шапка. Просто когато настъпи моментът, я включвам и готово!