Выбрать главу

В момента поръчват бутилка вино. Страхотно! Сега ще трябва да ги гледам как се напиват и започват да флиртуват. Грабвам няколко маслини от чинията пред себе си и започвам да предъвквам печално. Сейди вече се е вмъкнала на стола срещу мен и ме наблюдава съчувствено.

— Предупредих те! Не е хубаво да преследваш мъжете! — обажда се по едно време.

— Аз не го преследвам! Само… се опитвам да го разбера. — Разклащам чашата си с вино и се заглеждам замислено в нея. — Всичко свърши толкова внезапно. Той просто ме отряза. А аз исках да поработим върху връзката си. Исках да поговорим и да обсъдим проблемите си. Като например от мисълта за обвързването ли се е уплашил? Или има някоя друга? Обаче той отказва да разговаря с мен. Дори не ми даде шанс!

Хвърлям поглед на Джош, който се усмихва мило на Мари, докато сервитьорът вади корковата тапа от бутилка вино. Все едно гледам първата ни среща. Съвсем същото е — само усмивки, смешни истории и вино. Къде се обърка всичко? Как стана така, че сега седя скрита в ъгъла и го подслушвам с микрофон?

А после се сещам — решението идва като просветление! Привеждам се към Сейди и изричам настойчиво:

— Върви и го попитай!

— Какво да го питам? — смръщва се тя.

— Къде се объркаха нещата? Попитай Джош какво не ми е наред? Накарай го да говори на глас, така, както направи с Ед Харисън! И тогава всичко ще ми се изясни!

— Не мога да сторя подобно нещо! — възпротивява се тя.

— Напротив, можеш! Влез в главата му! Накарай го да говори! Това е единственият начин, по който мога да се свържа с него… — Не довършвам, защото точно в този момент една сервитьорка се приближава до масата ни с изваден бележник. — О, здравейте! Бих искала, мммм… една супа! Благодаря!

Когато сервитьорката се отдалечава, аз правя мили очички на Сейди и изричам тъжно:

— Моля те! Дойдох чак дотук! Положих такива усилия да си изясня нещата!

За миг настъпва тишина. После Сейди подбелва отегчено очи и отсича:

— Хубаво де!

Изчезва и секунда по-късно се появява точно до масата на Джош. Наблюдавам сцената с галопиращо от вълнение сърце. Натъпквам слушалката още по-навътре в ухото си, без да обръщам внимание на досадното жужене, и се заслушвам в кръшния смях на Мари, която разказва някаква смешна история за яздене на коне. Установявам, че има лек ирландски акцент, който не бях забелязала досега. Когато вдигам очи, виждам, че Джош долива чашата й.

— Очевидно си имала удивително детство! — тъкмо казва той. — Разкажи ми повече за него!

— Какво по-точно искаш да знаеш? — засмива се тя и отчупва от хлебчето си.

Обаче не го слага в устата си. Виждам я.

— Всичко! — усмихва се той.

— Ще ни трябва повечко време.

— Не бързаме за никъде, нали така? — отбелязва Джош и гласът му се смъква с няколко тона.

Наблюдавам ужасено цялата сцена. Ама те започват цялата онази игра на погледи, която предшества най-важното! Сигурно всеки момент той ще хване ръката й, че дори и по-лошо! Какво още чака Сейди?!

— Добре. Ами… родена съм в Дъблин — започва с кокетна усмивка Мари. — Третото от три деца.

— Защо скъса с Лара? — Гласът на Сейди прозвучава толкова пронизително в микрофона ми, че едва не си удрям главата в тавана. Изобщо не я бях забелязала кога се е примъкнала зад стола на Джош.

И веднага разбирам, че Джош я е чул. Ръката му замръзва във въздуха, докато се опитва да си налее газирана вода.

— Двамата ми братя ме тормозеха през цялото ми детство — продължава безгрижно Мари, очевидно нищо не забелязала. — Бяха толкова зли, че…

— Защо скъса с Лара? Какво се обърка? Разкажи на Мари за това! Разкажа й веднага, Джош!

— Подхвърляха жаби в леглото ми, в ученическата ми раница… а веднъж дори в попарата ми на закуска! — Мари се засмива и вдига очи към Джош, безсъмнено очаквайки от него да реагира по някакъв начин.

Обаче той се е вкаменил като статуя и слуша как Сейди пищи в ухото му: „Кажи й, кажи й, кажи й!“.

— Джош? — размахва ръка пред очите му Мари. — Чу ли нещо от онова, което казах?

— Извинявай! — разтрива чело той. — Нямам представа какво стана току-що. Та какво казваше?

— О, нищо особено! — свива рамене тя. — Просто ти разказвах за братята си.

— Да, точно така! За братята ти! — С огромно усилие на волята той се концентрира върху нея и й се усмихва мило. — Е, не прекаляваха ли със загрижеността си за своята малка сестричка?