— Не е ли зашеметяваща?! — писука Сейди и се върти около роклята с очи, светнали от ентусиазъм. — Приятелката ми Бънти имаше подобна, само че в сребърно!
— Сейди! — изричам, след като успявам да върна гласа си. — Не мога да облека подобно нещо на среща! Не бъди глупава!
— Разбира се, че можеш! Пробвай я! — И се опитва да ме тика с кльощавите си бели ръчички. — Естествено, после ще ти се наложи да си отрежеш косата, но…
— Няма да си режа косата! — отстъпвам ужасено от нея аз. — И за нищо на света няма да облека подобно нещо!
— Ама аз ти открих и подходящи обувки! — все едно не чула нищо, продължава да си нарежда Сейди, отлита леко към близкия рафт и ми сочи някакви бални пантофки в същия бронзов оттенък. — Както и истински грим! — Завърта се около стъклен шкаф и ми посочва кутийка от бакелит, до която се вижда надпис: „Оригинален комплект за гримиране от 1920-те. Изключително рядка находка!“.
— Имах комплект точно като този! — изрича мечтателно тя и го съзерцава с нега. — Това са най-добрите гримове, правени някога! Ще те науча как се слага!
Да бе!
— Сейди, аз знам как се слага червило и грим, благодаря!
— Изобщо си нямаш на представа! — срязва ме безцеремонно тя. — Но нищо! Аз ще те науча! — допълва благосклонно. — И ще накъдрим косата ти с маша! Видях, че тук предлагат и такива! — И ми сочи старо кашонче, в което забелязвам някаква чудата метална джаджа. — Ако направиш известно усилие, ще изглеждаш къде-къде по-добре! Само да можехме да ти намерим и свестни найлонови чорапи… — И започва да върти глава като обезумяла.
— Сейди, престани! — просъсквам вбесено. — Сигурно си луда да допуснеш, че ще купя каквото и да било от…
— Божичко, все още помня оня неповторим аромат на подготовката за партитата! — изрича мечтателно тя и притваря очи. — Червило и опърлена коса…
— Опърлена коса ли?! — изписквам вече не на шега ужасена. — За нищо на света няма да ти позволя да ми пърлиш косата!
— О, я не ми се пени толкова! — махва нетърпеливо с ръка тя. — Невинаги се стига до опърляне!
— Оправяте ли се? — появява се внезапно Нора с подрънкване на кехлибарените си огърлици и аз подскачам стреснато.
— О, да. Благодаря!
— От двайсетте ли конкретно се интересувате? — пита и се насочва към един стъклен шкаф. — Разполагаме с някои прекрасни оригинални неща. Сдобихме се с тях съвсем наскоро от един аукцион.
— Да, виждам — кимам любезно. — Тъкмо ги разглеждах.
— Само за това не съм сигурна какво е… — Взема малко изящно бурканче, обърнато върху кръгла основа. — Странен предмет. Какво е според вас? Може би някакъв вид медальон?
— Пръстен за руж! — отсича Сейди и подбелва отегчено очи. — Абе, вече никой ли не знае нищо за модата?!
— Мисля, че е пръстен за руж — не мога да се стърпя да не се направя на компетентна аз.
— Аха! — възкликва Нора силно впечатлена. — Значи сте експерт по двайсетте! Значи сигурно знаете и как се използва тази стара маша! — Вади от кашона странната джаджа и я вдига предпазливо. — Сигурно е необходимо голямо майсторство, за да боравиш с такова неща! Опасявам се, че е доста преди времето ми!
— Лесна работа! — просъсква презрително Сейди в ухото ми. — Ще ти покажа!
Звънчето на вратата звънва и в магазинчето влизат две момичета, които автоматично започват да ахкат и охкат.
— Това място е жестоко! — чувам едното да казва.
— Извинете! — усмихва ми се Нора. — Ще ви оставя да поразгледате. Ако пожелаете да пробвате каквото и да било, обадете ми се!
— Непременно! — усмихвам се в отговор. — Благодаря!
— Кажи й, че искаш да пробваш бронзовата рокля! — изстрелва автоматично Сейди. — Хайде, бързо!
— Престани! — просъсквам, когато продавачката се отдалечава. — Не искам да я пробвам!
Сейди се смръщва и отбелязва:
— Не може да не я пробваш! Ами ако не ти стане?
— Няма да я пробвам, защото няма да я облека довечера! — отсичам и усещам, че започвам да се вбесявам. — Слез на земята, Сейди! Сега сме в двайсет и първи век! Не можеш да ме накараш да се намажа с някакво древно червило и да се навия с някаква допотопна маша! И за нищо на света няма да облека рокля от двайсетте на среща! Забрави!
В продължение на няколко секунди Сейди е прекалено слисана, за да отговори каквото и да било. Накрая изрича бавно: