— Но ти ми обеща! Обеща ми, че аз мога да избера тоалета ти!
И ме поглежда с огромните си, тъжни очи.
— Но аз си мислех, че имаш предвид нормални дрехи! — почти се провиквам аз. — Дрехи от двайсет и първи век! А не това! — Грабвам роклята и я размахвам срещу нея. — Нелепа е! Това е карнавален костюм!
— Но ако не облечеш роклята, която съм ти избрала аз, значи срещата изобщо няма да бъде моя! Ще си бъде твоята среща! — възкликва пралеля ми и усещам, че гласът й започва да се извисява. Скоро ще достигне познатите пискливи висоти. — Тогава по-добре да си остана у дома! Излизай си ти с него!
— Виж, Сейди… — въздъхвам аз.
— Това е моят мъж! Това е моята среща! — провиква се тя с много горчивина в гласа. — Моята! С моите правила! Това е последният ми шанс да се позабавлявам с мъж, а ти смяташ да провалиш всичко, като облечеш някакъв си отвратителен парцалив тоалет…
— Не искам да ти провалям срещата! — прекъсвам я.
— Обеща, че ще направиш нещата по моя начин! Обеща ми!
— Престани да ми крещиш! — отдръпвам се и слагам ръце на ушите си. — Господи!
— Наред ли е всичко? — появява се внезапно продавачката Нора и ме поглежда подозрително.
— О, да — отвръщам, като се опитвам да се овладея. — Аз просто… говорех по телефона.
— Аха! — кимва тя и лицето й се отпуска. Кимва по посока на бронзовата копринена рокля, която все още е в ръцете ми, и пита: — Искате ли да я пробвате? Прекрасно произведение на модата! Изработена е в Париж! А видяхте ли седефените колчета? Божествени са!
— Ами… Хммм…
— Ти обеща! — Сейди е вече на около пет сантиметра от мен, вирнала брадичка, с проблясващи страстно очи. — Обеща ми! Това е моята среща! Моята! Моятааа!
Тя е като безмилостна пожарна сирена. Отдръпвам глава, опитвайки се да запазя самообладание. Наясно съм, че за нищо на света няма да я издържа да ми пищи цяла вечер. Главата ми ще експлодира.
А и нека бъдем честни — Ед Харисън и без това вече ме мисли за откачалка. Какво значение има дали ще се появя в рокля от двайсетте или с моята дълга пола? Никакво.
Именно.
Пък и Сейди е права. Срещата си е нейна. Нищо не ми пречи да направя нещата така, както тя иска.
— Добре! — обръщам се накрая към продавачката, с което прекъсвам настойчивата литания на пралеля ми. — Убедихте ме. Ще пробвам роклята!
Десета глава
Ако някой познат ме види, ще умра. Направо ще умра!
Измъквам се от таксито и оглеждам внимателно улицата. Слава богу, никой познат. Никога през живота си не съм изглеждала толкова нелепо! Ама така става, когато позволиш на мъртвата си пралеля да поеме контрола над външния ти вид!
Облечена съм с бронзовата флепърска рокля, която купих от магазина. Едва успях да й вдигна ципа. Очевидно през двайсетте не са си падали особено по големи гръдни обиколки. Краката ми са напъхани в бронзовите бални пантофки. От врата ми висят шест дълги огърлици от мъниста. Главата ми е стегната с черна лента, обсипана с мъниста, а от нея стърчи перо.
Перо, моля ви се!
Косата ми беше подложена на поредица от мъчения, включваща старомодни букли и къдрици, чиято направа със старата маша ми отне приблизително два часа. Когато това изпитание свърши, Сейди настоя да намацам косата си с някаква странна помада, която открила в същия допотопен магазин, и сега прическата ми е твърда като камък.
Що се отнася до грима ми… просто нямам думи! Абе тези хора от двайсетте сериозно ли са се мислели за красиви в този вид? Лицето ми е покрито с бяла пудра, а на всяка от бузите ми се мъдри по едно кръгче руж. Очите ми са очертани с дебела, черна очна линия. Клепките ми са намацани с отровнозелена паста, която излезе от старата бакелитова кутийка. А що се отнася до миглите ми, все още нямам представа какво имам там — нещо черно и лепкаво, което Сейди нарича „Козметик“. Накара ме да го загрея в тиган, а после да намацам с него миглите си.
Добре де, ама защо?! Нали си имам чисто нова спирала „Ланком“?! Водоустойчива, с подвижна четчица и всичко останало. Ама не! Сейди изобщо не прояви никакъв интерес. Беше толкова възбудена при вида на всичките тези глупави, старомодни гримове и не спря да ми разказва как двете с Бънти някога се приготвяли за партита и как си скубели взаимно веждите, и как от време на време надигали тайните си пищовчета.