Татенце ли?!
„Това не е моята среща! — напомням си трескаво. — Не е моята среща! Това е срещата на Сейди! Аз просто играя нейната роля!“
— Здравей, татенце! — изричам толкова жизнерадостно, колкото мога.
— Здрасти — едва промърморва той. — Изглеждаш… — И размахва безпомощно ръце.
Около нас всички разговори са замрели. Целият бар ни гледа. Чудничко! Цял живот все за това съм си мечтала.
— Кажи му още нещо! — наставлява ме Сейди, като подскача възбудено насам-натам. Очевидно изобщо не забелязва неловката ситуация. — Кажи му: „И ти изглеждаш много шикозно, старче!“. И завърти огърлиците на пръста си!
— И ти изглеждаш много шикозно, старче! — изричам на глас, като го фиксирам с измъчена усмивка, а после завъртам огърлиците си толкова рязко, че една ме цапва в окото.
Ох! Това боли!
— Да. Ами… — Ед буквално се чуди какво да каже. Озърта се смутено и изрича: — Аз… мога ли да ти предложа нещо за пиене? Чаша шампанско например?
— Помоли го за смукалка! — инструктира ме Сейди. — И се усмихни! Досега не си се усмихнала нито веднъж като хората!
— Може ли да помоля за смукалка? — изричам и се изкисквам неестествено. — Направо обожавам смукалките!
— Искаш да кажеш сламка, нали? — поглежда ме смръщено Ед. — Но защо?
Един господ знае защо. Поглеждам безпомощно към Сейди.
— Кажи: „За да си издухам балончетата от шампанското, скъпи!“ — просъсква тя.
— За да си издухам балончетата от шампанското, скъпи! — повтарям послушно, изкисквам се и за всеки случай отново завъртам огърлиците си. Започвам да му хващам цаката.
Ед изглежда така, сякаш му иде да потъне в земята от срам. Не го виня.
— Защо не седнеш? — изрича с измъчен глас. — Аз ще донеса питиетата.
Насочвам се към масата, където седеше той, и дръпвам тапицирания с велур стол.
— Седни така! — командва Сейди и сяда превзето с навирена брадичка и ръце на коленете. Старая се да я копирам колкото ми е възможно по-добре. — Отвори широко очи! — Оглежда неспокойно хората, скупчили се на групички по масите и на бара. Разговорите са възобновени и барът отново е изпълнен с жужене. Чува се и тиха, дискретна барова музика. — Кога пристига оркестърът? Кога ще започнат танците?
— Тук няма оркестър — промърморвам под нос. — Няма и танци. Това не е такова място.
— Няма танци ли? — озърта се ядосано тя. — Не може да няма танци! Нали именно те са целта! Нямат ли някаква по-живичка музика? Нещо с повече тръпка?
— Нямам представа — отговарям саркастично. — Попитай го — и кимвам по посока на бармана точно в момента, когато пред мен се появява Ед с чаша шампанско и друга, която изглежда като втори джин фис. Така, като го гледам, ми изглежда троен.
Той сяда срещу мен, оставя питиетата на масата, вдига своята чаша и побързва да каже:
— Наздраве!
— Чин-чин! — изчуруликвам с ослепителна усмивка, разбърквам набързо шампанското със сламката си и отпивам голяма глътка. Оглеждам се, за да получа одобрението на Сейди, обаче тя пак е изчезнала нанякъде. Оглеждам тайничко заведението и я зървам зад бара да крещи нещо в ухото на бармана.
Господи боже мой! Какви ги дроби пък сега?!
— Е… отдалече ли идваш?
Вниманието ми се отклонява от бара. Осъзнавам, че Ед говори на мен. А Сейди я няма никаква, за да ми подава репликите. Страхотно! Значи в крайна сметка ще мога да проведа и един нормален разговор.
— Ами… не особено от далече. От Килбърн.
— Аха, Килбърн — кима тържествено той, сякаш току-що изрекох някоя велика мъдрост.
Докато се опитвам да измисля нещо любезно, което да кажа, плъзвам поглед по него. Тъмносивото му сако е изключително тузарско — в това няма спор. По-висок е, отколкото си го спомням, с по-широки, по-яки рамене и скъпа на вид риза. Лек намек за умора след края на работния ден, същите смръщени вежди, които видях и в офиса. За бога! Та сега е уикенд и той е на среща! Защо трябва да изглежда така, сякаш се намира на ужасно сериозно заседание на борда на директорите, където всеки тръпне да не бъде уволнен и да не изгуби бонусите си?!
Усещам прилив на раздразнение в душата си. Може поне да се престори, че си прекарва добре!
— Е, Ед! — правя героичен опит да му се усмихна аз. — Акцентът ти ми подсказва, че си американец.
— Точно така — кимва той, но не благоволява да ми даде повече информация.