Ако сега му откажа, Сейди ще излее цялото си отмъщение върху мен. Знам си. Но пък нали точно това искаше! Нали точно затова всички сме тук?! За да може тя да танцува с Ед!
— Окей — кимвам.
Неспособна да повярвам какво правя, аз оставям чашата си и се изправям. Тръгвам след Ед към миниатюрното късче свободна площ до столовете на бара, а после той се обръща срещу мен. За момент и двамата се гледаме втрещено, парализирани от чудовищността на ситуацията.
Този сценарий стопроцентово не включва танци. И ние определено не се намираме на дансинга. Това не е клуб, това е бар. Никой друг не танцува. Архаичната джазова музика продължава да звучи от високоговорителите — някакъв тип пее за велурени обувки. Няма нито ритъм, нито нищо. Няма нищо, на което да можем да танцуваме.
— Танцувай! — Сейди снове между нас като нетърпелива вихрушка. — Танцувайте заедно! Хайде, танцувайте!
С поглед на човек, осъден на смърт, Ед започва да се поклаща непохватно напред-назад, полагайки неистови усилия да следва музиката. Изглежда толкова нещастен, че аз решавам да правя това, което прави и той, за да му помогна да се почувства по-добре. Но не мога да не призная, че по-неубедителен танц през живота си не бях виждала!
С периферното си зрение забелязвам, че всички се обръщат да ни гледат. Роклята ми се вие напред-назад, а огърлиците ми подрънкват. Ед е приковал поглед някъде в далечината, като че ли има извънтелесно преживяване.
— Извинете! — Един от сервитьорите, понесъл поднос, се опитва да мине между нас.
Та значи ние не само че не се намираме на дансинг, но и пречим на всички! Никога през живота си не съм имала по-мъчително преживяване от това!
— Танцувайте както трябва! — Обръщам се и виждам как Сейди ни наблюдава с ужас. — Това не е танцуване!
Какво очаква тя от нас? Да се впуснем във валс ли?
— Изглеждате така, сякаш тъпчете в кал! Ето как се танцува!
И в следващия момент от нея започват да хвърчат крака, колене и лакти в типичния чарлстон на двайсетте. Очите й светят от щастие и долавям как си тананика заедно с оркестъра. Е, поне някой тук се забавлява!
Виждам я как се присламчва все по-близо до Ед и накрая поставя елегантните си ръце върху огромните му рамене. После ги плъзва по бузите му.
— Не е ли божествен?! — промърморва и сваля ръцете си по-надолу, около кръста му и по гърба му.
— Успяваш ли да го почувстваш? — промърморвам невярващо, а Сейди се отдръпва като човек, хванат на местопрестъплението.
— Не в това е въпросът! — започва да се оправдава тя. — Пък и не е твоя работа!
Ясно. Значи не може. Е, щом й харесва, да прави каквото си ще. Но налага ли се да гледам, а?
— Сейди! — просъсквам, когато ръцете й се плъзват още по-надолу по тялото му.
— Моля? Каза ли нещо? — С огромно усилие на волята Ед успява да се фокусира върху мен.
Продължава да се клати в пълно неведение за факта, че една двайсет и три годишна жена от еманципираното поколение на двайсетте пълзи с хищническите си ръце по него.
— Казах… да спрем — заявявам и извръщам очи от Сейди, която тъкмо се опитва да му гризне ухото.
— Неее! — провиква се побесняла тя. — Ощеее!
— Страхотна идея — съгласява се веднага Ед и ние се запътваме към масата си.
— Ед? Ед Харисън? — На пътя на моя кавалер застава руса жена с бежови панталони, бяла риза и ликуващо изражение на лицето. На масата зад нея се виждат неколцина изтупани като нея бизнесмени, които наблюдават жадно сценката. — Точно както си мислех! Ти си! Ти да не би да… танцуваше току-що?
Докато Ед оглежда лицата на масата отзад, става очевидно, че най-лошият му кошмар се е сбъднал. И при това е петдесет пъти по-лош. Изпълвам се със съжаление към него.
— Точно… точно така — изрича накрая, сякаш и самият той не може да си повярва. — Ние танцувахме. — После се осъзнава и допълва: — Лара, познаваш ли Женвиев Бейли от Ди Еф Ти? Женвиев, запознай се с Лара! Здравейте, Бил, Майк, Сара… — кима по посока на всички хора, насядали около масата.
— Роклята ти е възхитителна! — отбелязва снизходително великата бизнес дама, плъзвайки очи по тоалета ми. — Очевидно си падаш по модата на двайсетте!
— Съвсем оригинална е! — кимвам ентусиазирано.
— Не се и съмнявам!
Усмихвам се колкото ми е възможно, обаче тя вече ме е отписала. Аз не желая да бъда облечена като поредицата стари кукли от „Дейли мейл“! Особено пред безсъмнено важни делови персони!