— И тогава виждам горнището на банския си! — залива се от кикот тя. — В морето, моля ти се! Идваше ми да потъна в земята от срам!
— Заповядай, Ед! — изричам аз и му подавам неговия джин фис.
— О, благодаря! — отвръща той и като че ли започва да идва на себе си.
— Направи го сега! — започва да пищи в ухото му Сейди. — Покани я веднага!
Да ме покани ли? Къде да ме покани? Дано не става въпрос за нова среща, защото ако е така, каквото и да се върти в главата на Сейди…
— Лара — обръща се към мен Ед, очевидно срещайки големи трудности да се фокусира. Челото му е сбърчено повече и отпреди. — Би ли желала да бъдеш моя дама на галавечерята на „Бизнес пийпъл“?
Каквооо?! Той сериозно ли?
Шокирана, аз стрелкам с поглед Сейди. Тя си виси във въздуха, кръстосала доволно ръце пред гърди, и ме наблюдава с триумфално изражение на лицето.
— Не се съгласявай заради мен! — изрича нехайно. — Всичко зависи от теб. Както ти решиш!
Аха! Не може да не й се признае, че е много добра! Оказва се и доста по-интелигентна, отколкото я мислех. Нямах представа, че е следила нашия разговор на масата.
И осъзнавам, че този път ми е невъзможно да откажа. За нищо на света не мога да откажа покана за галавечерята на „Бизнес пийпъл“! Това е невероятно събитие! Ще бъде бъкано с важни клечки от света на бизнеса. Ще мога да се запозная с много хора… да си създам връзки… Възможност едно на милион! И не мога да му откажа. Просто не мога!
Да я вземат мътните моята пралеля!
— С удоволствие — изричам сковано на глас. — Благодаря ти, Ед! Много мило от твоя страна!
— Хубаво. Страхотно! Ще ти изпратя подробностите.
И двамата звучим така, сякаш четем от някакъв сценарий. Женвиев ни стрелка с поглед, напълно озадачена от видяното.
— Значи все пак сте двойка! — смънква накрая.
— Не сме! — провикваме се в хор ние.
— Няма начин! — добавям за по-сигурно аз. — Изобщо! Искам да кажа… никога! И след милион години!
Отпивам от шампанското си и доволно поглеждам към Ед. Аз ли си въобразявам или той наистина изглежда леко обиден от моите думи?
Оставам още двайсетина минути, през които съм принудена да слушам Женвиев как разказва буквално за всичките си почивки и местата, където е била. После Ед ме поглежда, свежда очи към празната ми чаша и казва:
— Не искам да те задържам.
Не искам да те задържам ли?! Добре че не съм хлътнала по този тип! И ако това не е евфемизъм за „Не мога да издържам и миг повече физиономията ти“, не знам друго.
— Сигурен съм, че си имаш планове за вечерта — добави от учтивост.
— Разбира се! — възкликвам ведро аз. — Всъщност наистина имам. Планове за вечерта! — Правя се, че си поглеждам часовника на ръката, и изписквам: — Божичко, трябва да бързам! Хората, които са ме поканили на вечеря, ще ме чакат! — И едва устоявам на изкушението да добавя: „В «Лайл Плейс», с шампанско“.
— Е, аз също имам планове — кимва той. — Така че… може би…
Той има планове за вечеря! Ама, разбира се! Сигурно си е уговорил среща с някоя друга, по-достойна от мен!
— Да. Благодаря. Беше… забавно.
И двамата се изправяме едновременно, махваме неопределено за довиждане към всички хора от бизнеса, насядали около нас, и се насочваме към изхода на бара.
— Ами — чуди се какво да каже Ед, когато се озоваваме на тротоара. — Благодаря за… — Привежда се, като че ли възнамеряващ да ме целуне по бузата, но после очевидно размисля и подава ръка. — Беше страхотно. Ще те уведомя за подробностите за предстоящата галавечеря.
Изражението му е толкова прозрачно, че е буквално за съжаление. Видно е, че вече се пита как въобще се е забъркал във всичко това — ала след като ме е поканил пред такава огромна тълпа, възпитанието му не му позволява да отмени поканата си.
— Е… аз съм насам — допълва.
— Аз пък съм натам — изчуруликвам веднага аз. — Още веднъж благодаря! Чао!
Извъртам се на пета и тръгвам надолу по улицата. Ама че фиаско се оказа тази вечер!
— Защо си тръгваш толкова рано? — обажда се ядосано Сейди в ухото ми. — Трябваше да му предложиш да отидете в нощен клуб!
— Имам си планове за вечерта, забрави ли? — изтъквам многозначително. — Както и той.
Внезапно се заковавам на място. Толкова бързах да се отърва от него, че съм тръгнала в обратната посока. Обръщам се и се оглеждам — от Ед няма и следа. Сигурно и той не е имал търпение да се измъкне от мен.