Стомахът ми вече къркори от глад и като че ли малко ми е жал заради мене самата. Обръщам се и тръгвам в моята посока. Знаех си, че трябваше да си направя някакви планове за вечерта! И тъй като всъщност нямам такива, влизам в близкия ресторант за бързо хранене и оглеждам щанда със сандвичите. Вземам си един за вкъщи и кутийка супа. После решавам да добавя към тях и шоколадов сладкиш. Майната им на килограмите!
Тъкмо се присягам към бутилките със сокове, когато над лекото жужене в заведението дочувам нечий познат глас.
— Здрасти, Пийт! Как е?
Двете със Сейди се споглеждаме стреснато.
Ед?!
Първата ми реакция е да се дръпна назад и да се скрия зад щанда със здравословни храни. Плъзгам поглед по опашката напред и накрая очите ми се спират върху познатия скъп лоден. Да, той е! Купува си сандвич и говори по телефона. Такива ли са така наречените му планове за вечерта?
— Значи изобщо не е имал планове за вечерта! — промърморвам под нос. — Излъга ме!
— Ти също го излъга.
— Да, но… — Не знам защо, но се изпълвам с леко възмущение.
— Браво на теб! А как е мама? — чувам отново гласа на Ед.
Оглеждам се крадешком, опитвайки се да намеря лесен път за бягство. Обаче такъв няма. Стените на заведението са огледални. И той няма начин да не ме забележи. Значи ще трябва да изчакам тук, докато излезе.
— Кажи й, че прочетох онова писмо от адвоката. И не смятам, че има за какво да се притеснява. Тази вечер ще й изпратя имейл за това. — Слуша известно време. — Пийт, няма проблеми, ще ми отнеме не повече от пет минути… — Нова пауза, този път по-продължителна. — Не, тук наистина ми е приятно! Страхотно е! Тук е… — Въздъхва, а после, когато отново заговорва, в гласа му се долавя раздразнение. — Добре де. Тук е такова, каквото е. Обаче тази вечер ми се случи нещо много странно.
Пръстите ми, обгърнали бутилката с натурален сок, се стягат. За мен ли ще каже нещо?
— Току-що изгубих една съществена част от живота си с най-противната жена на света! Ама най-противната ти казвам!
Колкото и да се опитвам да запазя самообладание, не мога да не се почувствам обидена. Чак противна ли съм му се видяла? Вярно, че съм облечена малко по-различно, но…
— Може да я познаваш. Казва се Женвиев Бейли. Да! Не, не беше среща. Аз бях със… — Поколебава се. — Абе, странна ситуация беше…
Толкова съм се отдала на задачата да се слея с обстановката зад щанда със здравословните храни, че вече не гледам Ед. И изведнъж си давам сметка, че той вече си е платил покупките и излиза от заведението с торбичка в ръка. И трябва да мине покрай мен! Точно покрай мен, на крачки от мен… Моля те, не поглеждай…
Мамка му!
Сякаш доловил мислите ми, той вдига глава и поглежда точно надясно. И погледите ни се срещат. По лицето му се изписва изненада, но не и смут.
— Добре, до скоро, приятелче! — казва в телефона си и го изключва. — Здравей!
— О, здрасти! — Опитвам се да звуча нехайно, сякаш плановете ми за тази вечер непременно са включвали спотайване в ресторант за бързо хранене с бутилка сок в ръка и сандвич в другата. — Колко странно… да се видим… тук. Е, моите планове за вечерта се провалиха. — Прочиствам си гърлото и продължавам да бъбря несвързано: — В последната минута. Приятелите ми се обадиха да отменят вечерята, затова реших да си грабна нещо на бързичко и… Сандвичите тук са страхотни…
Накрая успявам да дръпна юздите на устата си. Защо изобщо трябва да се чувствам притеснена от създалата се ситуация? Не би ли трябвало той да се чувства притеснен?! И той е изловен в лъжа точно толкова, колкото съм и аз! Затова продължавам:
— Нали и ти имаше някакви планове за вечерта? Какво стана с тях? Или се притесняваш, че там, където отиваш, е толкова шикозно, че няма да сервират достатъчно храна? — И поглеждам към торбичката в ръката му, очаквайки с нетърпение да го видя как се изчервява.
Но на него дори окото му не трепва.
— Напротив, точно това са плановете ми за вечерта! Да си купя нещо набързо и да свърша някоя и друга работа. Утре рано сутринта излитам за Амстердам за една конференция, където ще изнасям доклад.
— О! — втрещявам се аз.
Лицето му е съвсем спокойно. Имам неприятното чувство, че казва истината. По дяволите!
— Ясно — кимвам. — Ами…
Настъпва неловка пауза, след което Ед учтиво кима и изрича: