Да бе, как ли пък не! Та тя дори не се обади на асистентката на моята братовчедка! Започвам да съжалявам тази Сара. Изглежда толкова нервна, сякаш са я наели за детегледачка на лъв. През ума ми минава пакостливата мисъл да извикам внезапно „Горе ръцете!“, само и само да я видя колко бързо ще се хвърли на пода и ще извади пистолета си. Но вместо това изричам:
— Имаш много хубава гривна! Необичайна е!
— Да, нали?! — Тя протяга ръка и разтърсва двата сребърни диска на верижката си. — Не си ли ги виждала още? Гривните са от новата колекция „Две малки монети“. От януари месец във всяко кафене „Лингтън“ ще има щанд с продуктите от тази серия. Сигурна съм, че Бил ще ти подари и на тебе една такава гривна! Между другото, има и медальон, и тениски, и подаръчни комплекти с две малки монети в ковчеже…
— Звучи страхотно! — изричам учтиво. — Очевидно нещата вървят добре.
— О, да! Серията „Две малки монети“ има зашеметяващ успех! — изрича със светнали очи Сара. — Както изглежда, ще се превърне в достоен конкурент на всички други серии „Лингтън“! Знаеш ли, че Холивуд ще прави филм по книгата?
— Аха! — кимам приятелски. — Даже чух, че ролята на чичо Бил щяла да се изпълнява от Пиърс Броснан.
— Да не говорим за риалити шоуто — то непременно ще се превърне в хит! Защото посланието му е вдъхновяващо! И как няма да бъде, щом всеки, който пожелае, може да тръгне по пътя на Бил! — Очите на Сара блестят и очевидно вече е забравила, че трябва да се страхува от мен. — Всеки може да грабне две малки монети и да реши да промени бъдещето си! И принципът може да бъде приложен и за семействата, и за бизнеса, и за икономиката… Знаеш ли колко водещи политици се обадиха на Бил, откакто излезе книгата му? И всеки иска да знае как може да приложи неговата тайна за собствената си страна! — Снишава почтително глас и допълва: — В това число и президентът на Съединените щати!
— Президентът се е обадил на чичо Бил?! — не мога да се сдържа да не ахна аз.
— Е, по-точно неговите хора — свива рамене тя, раздрънква гривната си и добавя: — Всички отдавна смятаме, че на Бил му е крайно време да влезе лично в политиката. Има толкова много неща, които може да предложи на този свят! Истинска привилегия е да се работи за него!
Няма съмнение, че това момиче е с безвъзвратно промит мозък.
Поглеждам към Сейди и я забелязвам как се прозява отегчено.
— Мисля, че ще избухна! — съобщава ми тя и преди да съм успяла да кажа каквото и да било, се изпарява.
— Окей — кима Сара, заслушана в слушалката си. — Тръгваме! Бил е готов да те приеме, Лара!
Изправя се и ми прави знак да я последвам. Тръгваме по един коридор, по чиито стени се редят картини, подозрително напомнящи за истински Пикасо, а след това се озоваваме в друга, по-малка приемна. Придърпвам си надолу полата и си поемам дълбоко дъх. Давам си сметка, че нервността ми е напълно абсурдна. Така де, нали отивам при чичо си! Имам пълното право да го видя. И нямам никаква причина да се чувствам по какъвто и да било начин, освен спокойна…
Да, ама не! Краката ми треперят и имам чувството, че всеки момент ще припадна.
Сигурно ще да е от вратите — твърде големи са. Не са като нормалните врати. Издигат се чак до тавана — огромни блокове бледо полирано дърво, които от време на време се отварят и затварят и от тях излизат и влизат някакви хора.
— Това ли е офисът на чичо Бил? — кимам по посока на вратите.
— Това е външният офис — отговаря с усмивка Сара, — а ти ще се срещнеш с него във вътрешния офис. — Отново слуша нещо в слушалката си, застава нащрек и промърморва: — Водя я вътре!
И отваря една от огромните врати. Води ме в просто административно помещение със стъклени стени, две бюра и двама готини типове на тях, единият от които е облечен с тениска от серията „Две малки монети“. И двамата вдигат очи и се усмихват учтиво, но нито един не спира да пише. Стигаме до друга гигантска врата и спираме. Сара поглежда часовника си. А после, сякаш цепеща секундата, чука и отваря.
Озовавам се в обширен, светъл кабинет със сводест таван, стъклена скулптура на един подиум и канапета в нишата в дъното. Шестима мъже в костюми тъкмо се изправят от столовете си, като че ли приключващи някаква делова среща. А там, зад масивното бюро, седи чичо Бил. Изглежда невероятно млад в сивото си поло и дънките си. Днес е още по-загорял, отколкото на погребението, косата му както винаги е гарвановочерна, а в едната си ръка държи чаша кафе с марката „Лингтън“.