Настъпва тишина. Двете се гледаме, едва поемайки си дъх.
— Трябва да си обуя обувките — изричам накрая.
Слизам по стъпалата и нахлузвам обувките си. А горе на терасата Сейди продължава да влиза и да излиза от стаята, като че ли няма сили да се раздели с огърлицата си. Накрая все пак се предава и се присъединява към мен на тревата. В продължение на няколко секунди нито една от нас не смее да погледне другата.
— Съжалявам, че не можах да действам достатъчно чевръсто и да я грабна — промърморвам накрая.
— Е — изрича Сейди, очевидно полагайки огромни усилия да бъде любезна, — може би грешката наистина не беше изцяло твоя.
— Хайде да заобиколим къщата! Може да успеем да се вмъкнем от някое друго място. Влез и провери дали брегът е чист!
Когато Сейди изчезва, аз тръгвам бавно по тревата точно покрай стената на къщата. Напредвам бавно, тъй като всеки път, когато минавам покрай някой прозорец, ми се налага да се снишавам и да пълзя по корем. Макар че това надали ще помогне, ако налетя на някого от охраната.
— Ето те и теб! — измъква се Сейди от стената пред мен. — Познай какво!
— Исусе! — хващам се за сърцето аз, умряла от страх. Поглеждам я накриво и питам: — Какво?
— Чичо ти! Наблюдавах го внимателно. Току-що ходи в сейфа в стаята си. Оглежда се, оглежда се, но накрая очевидно не откри онова, което търсеше. После затвори вратата с трясък и започна да крещи името на Диаманте. Момичето, де. Странно име — допълва, като сбръчква нос.
— Да, моята братовчедка — кимвам. — И също твоя праплеменница.
— Тя пък беше в кухнята. Чичо ти заяви, че искал да си поговори нещо лично с нея и изгони целия персонал. После я попита дали е бърникала в сейфа му и дали не е взела нещо оттам. А след това допълни, че една стара огърлица му липсвала и я попита дали тя не знае нещо по този въпрос.
— О, господи! — ахвам. — И? Какво каза тя?
— Тя каза, че не знае, обаче той не й повярва.
— Може би наистина лъже — отбелязвам замислено и мозъкът ми защраква като обезумял. — Може би онази стая, където беше огърлицата, да е нейната.
— Именно! Затова трябва да я вземем още сега, преди той да осъзнае къде може да я търси и отново да я заключи в сейфа си! В момента там няма никой! Целият персонал се изнесе от района — очевидно ги тресе голям страх от техния господар. Така че можем да си обикаляме колкото искаме.
Нямам никакво време да разсъждавам дали идеята е добра или не. С разтуптяно сърце тръгвам след Сейди към страничния вход. Озоваваме се в перално помещение, голямо точно колкото целия ми апартамент. Сейди ми прави знак да мина през летящата врата, откъдето тръгваме по някакъв коридор, а после вдига ръка и ме спира. Застава нащрек. Чувам гласа на чичо Бил. Крещи. И с всяка следваща дума крясъците му стават все по-силни.
— … личен сейф… безопасност… как смееш… кодът беше само за спешни случаи…
— … не е честно! Ти никога не ми позволяваш нищо!
Това е гласът на Диаманте, който звучи все по-близо и по-близо. Инстинктивно се втурвам към близкия стол и се снишавам зад него. Коленете ми треперят. В следващия момент тя излиза в коридора. Облечена е в чудата, асиметрична розова мини поличка и символична тениска.
— Щом толкова искаш огърлица, ще ти купя! — продължава да крещи чичо Бил, който върви след нея. — Няма проблеми! Кажи ми какво искаш и Деймиън ще го намери…
— Винаги това повтаряш! — пищи срещу него братовчедка ми. — Никога не ме слушаш! Тази огърлица е перфектна! Трябва ми за следващото ревю на новата ми колекция! Цялата се базира на идеята за пеперудки и други насекоми! В случай че още не го знаеш, аз съм творец!
— Щом си такъв голям творец, скъпа — изрича чичо Бил с неприкрит сарказъм в гласа, — защо трябваше да наемам трима дизайнери, за да ти правят роклите?
Вцепенявам се от изумление. Какво? Диаманте ползва други дизайнери! И веднага след това се питам как не съм могла и сама да се досетя за това.
— Те са… шибани… асистенти! — пищи в отговор тя. — Идеите са си мои! И тази огърлица ми трябва…
— Само да си посмяла да излезеш с нея, Диаманте! — извисява се заплашително гласът на чичо Бил. — И само да съм разбрал, че пак си влизала в сейфа ми! Веднага ми предай огърлицата!
— Ще има да вземаш! А на Деймиън можеш да му предадеш да го духа! Мръсно жиголо!
След тази тирада братовчедка ми се втурва по стъпалата, плътно следвана от Сейди.