— Джош, исках да ти кажа… — Поглеждам го със сконфузена усмивка. — Много съжалявам заради всичките онези есемеси, които ти пращах! Направо не знам какво ми стана тогава!
— Ами… — Джош се прокашля неловко.
— Ще ми позволиш ли да те черпя набързо едно питие? За да ти се реванширам? Без лоши чувства, нали?
Настъпва тишина. Почти виждам как текат мислите му. Съвсем разумно предложение. Безплатно питие. И тя изглежда съвсем нормална.
— Окей — кимва той и прибира айпода си. — Защо пък не?
Аз хвърлям един победоносен поглед на Сейди, която поклаща глава и прави недвусмислен знак, че ще ми клъцне главата, ако можеше. Е, обаче на мен изобщо не ми пука какво мисли тя!
Набутвам Джош в най-близката кръчма, поръчвам бяло вино за мен и бира за него и намирам една масичка в ъгъла. После вдигаме чаши и отпиваме, а аз отварям пакетче солени бисквитки.
— Заповядай! — поднасям с усмивка пакета на Джош.
— Благодаря. — Той прочиства гърло, очевидно изпитвайки крайно неудобство. — Как вървят нещата при теб?
— Джош! — Облакътявам се на масата, поглеждам го сериозно и отбелязвам: — Знаеш ли какво? Хайде да не анализираме всичко, става ли? Писнало ми е от хора, които непрекъснато анализират ли, анализират! Писнало ми е да разнищвам разговори! Просто живей! Наслаждавай се на живота! И много не му мисли!
Джош се вторачва в мен над чашата си, безсъмнено вече тотално зашеметен.
— Ама ти някога много обичаше да анализираш нещото — изрича. — Даже четеше едно списание, „Анализ“.
— Промених се — свивам простичко рамене. — При това в много отношения. Вече не си купувам толкова много гримове и кремове. Банята ми е почти празна. Даже наскоро си мислех, че трябва да попътувам нанякъде. Вероятно в Непал, не знам.
Сигурна съм, че си спомням как веднъж беше споменал за Непал.
— Искаш да пътуваш? — поглежда ме слисано той. — Но ти никога не си го споменавала!
— Е, отскоро съм такава — казвам този път съвсем искрено. — Просто се запитах защо ме е страх толкова много от приключения. По света има хиляди места, които трябва да се видят! Планини… градове… храмовете на Катманду…
— И аз много искам да видя Катманду! — възкликва той вече значително по-спокойно. — Даже точно това планирам за следващата година!
— Хайде бе! Сериозно? Ама това е жестоко!
И през следващите десет минути си говорим за Непал. Или поне Джош говори за Непал, а аз се съгласявам с всичко, което казва. И времето неусетно изтича. Когато той поглежда часовника си, и двамата вече сме зачервили бузи и се смеем. Изглеждаме истински щастлива двойка. Знам го, защото вече няколко пъти проверих отраженията ни в огледалото.
— Май вече трябва да тръгвам — изрича внезапно той. — Имам тренировка по скуош. Радвам се, че те видях, Лара!
— Аз също! Много ми беше приятно!
— Благодаря за питието! — Наблюдавам с лека паника как той взема чантата с лаптопа си.
Не така трябваше да свърши тази вечер!
— Идеята беше страхотна! — Усмихва се, а после се привежда, за да ме целуне по бузата. — Без лоши чувства! Ще се чуваме, нали?
Ще се чуваме ли?
— Пийни още една бира! — изричам, като се старая да не звуча толкова отчаяно, колкото се чувствам. — Набързо!
Джош обмисля за момент предложението ми, поглежда часовника си и накрая казва:
— Окей, набързо! Същото, нали?
И в мига, в който се насочва към бара, аз просъсквам: „Сейди!“, и й правя знак да се приближи. Досега седеше на бара, напъхана между двама бизнесмени с костюми на райета.
— Кажи му, че ме обича!
— Но той не те обича! — изрича Сейди с тон, сякаш обяснява нещо изключително простичко на изключително глупав човек.
— Напротив, обича ме! Просто го е страх да си го признае, дори и пред себе си! Но ти ни видя! Всичко вървеше прекрасно! Та ако може да получи просто едно леко побутване в правилната посока… Моля те, много те моля! — Вторачвам се умолително в нея. — След всичко, което направих за теб, не съм ли заслужила твоята помощ? Моля те!
От гърдите на Сейди се изтръгва дълбока въздишка и тя махва с ръка.
— Добре де!
И само части от секундата по-късно вече е при Джош и реве в ухото му:
— Ти все още обичаш Лара! Направи голяма грешка! Все още обичаш Лара!