Выбрать главу

— Господи боже мой, Лара! — Гласът на Кейт нахлува през вратата на офиса, следван от нея. — С Джош сте се събрали отново, така ли?

— О, значи си получила есемеса ми? — подхвърлям небрежно. — Да. Страхотно, нали?

— Удивително е! Даже по-скоро… невероятно!

Не е необходимо да бъде чак толкова изненадана, но пък от друга страна, никак не е зле някой да се радва за мен. За разлика от Сейди, която още от снощи не е престанала да се цупи. Нито веднъж не благоволи да каже, че се радва за мен, а всеки път, когато получа отговор на съобщенията си от някого от моите приятели, тя само изсумтява презрително. Дори и сега продължава да ме наблюдава неодобрително, кацнала на шкафа за архив. Обаче на мен изобщо не ми пука, защото ми предстои да проведа най-важния телефонен разговор за деня и просто нямам търпение да го направя. Набирам номера, облягам се назад в стола и чакам татко да вдигне. (Мама избягва да го прави — страхува се да не са похитители. По-добре не питайте!)

— Майкъл Лингтън.

— Здрасти, тате! Лара е! — започвам с нехайния тон, на който се упражнявам още от сутринта. — Просто реших, че няма да е зле да те уведомя, че двамата с Джош отново се събрахме!

— Какво? — изрича татко след кратка пауза.

— Ами, вчера съвсем случайно се сблъскахме на улицата — продължавам жизнерадостно. — И той ми каза, че все още ме обичал и че е допуснал голяма грешка, като е скъсал с мен.

В другия край на телефона отново настъпва тишина. Татко вероятно е прекалено втрещен, за да отговори каквото и да било.

Ха! Точно това е моментът, който очаквах толкова дълго! Иска ми се да можех да му се наслаждавам вечно! След всичките тези седмици, през които хората ми повтаряха, че съм депресирана и заблудена и че трябва да продължа напред! Нека им е сега! Да видим кой крив, кой прав!

— Е, май аз бях правата, а? — не успявам да се сдържа да не добавя. — Нали ти казах, че ние сме родени да бъдем заедно?! — И при тези думи поглеждам триумфално Сейди.

— Лара… — Татко май не звучи чак толкова щастливо, колкото си мислех, че ще бъде. Даже точно обратното — звучи доста стресиран, което е необяснимо предвид факта, че по-малката му дъщеря току-що е открила щастието в ръцете на мъжа, когото обича. — Абсолютно сигурна ли си, че ти и Джош… — Кратко колебание. — Сигурна ли си, че точно това е имал предвид?

Хей, чакай малко! Той да не би да си въобразява, че аз съм си измислила всичко това?

— Ако искаш, можеш да му се обадиш и да го попиташ! — срязвам баща си аз. — Срещнахме се случайно, после пийнахме по едно и си говорихме за разни неща и той каза, че все още ме обичал! И сега отново сме заедно! Точно както вие с мама!

— Ясно… — Чувам татко как издишва дълбоко. — Това направо не е за… вярване. Прекрасни новини всъщност!

— Да, знам! — кимвам и не мога да не се ухиля самодоволно. — И само идва да покаже, че отношенията между двама души са сложно нещо и другите хора не трябва да се месят и да си въобразяват, че знаят всичко!

— Така е — изрича едва чуто той.

Горкият татко! Сигурно ще получи удар.

— Хей, татко! — решавам да го поразвеселя малко аз. — Знаеш ли, онзи ден размишлявах за семейната история. И се питах дали случайно нямаш някакви снимки на старата къща на пралеля Сейди?

— Моля?! — Татко звучи така, сякаш среща трудности да следва потока на мисълта ми.

— Старата къща, онази, дето е изгоряла! В Арчбъри. Помниш ли, че веднъж ми показа снимка? Пазиш ли я все още?

— Мисля, че да — изрича бавно татко и усещам, че застава нащрек. — Лара, защо ми се струва, че си малко обсебена от пралеля си Сейди?

— Нищо подобно, изобщо не съм обсебена! — провиквам се възмутено. — Просто реших, че е крайно време да проявя подобаващ интерес към семейното наследство! Мислех си, че ще се зарадваш!

— О, много се радвам! — побързва да каже татко. — Разбира се, че се радвам. Просто съм… изненадан. Никога досега не си проявявала интерес към семейната история.

Тук вече има право. Спомням си, че миналата Коледа извади някакъв стар фотоалбум, а аз заспах, докато той ми показваше снимки и ми разказваше за едно време. (В своя защита трябва да кажа, че точно тогава бях малко прекалила с пияните вишни.)