— Капитане…! — без да иска прекъсна работата му Сами.
Той трепна, после въздъхна с облекчение.
— По дяволите, Сами, изплаши ме, трябваше да почукаш.
— Извинете, сър, вратата беше отворена.
— Не се извинявай — махна с ръка капитанът — е, докладвай. Предаде ли съобщението?
— Не сър, не успях. Тя учеше, сър…
— Какво, учеше ли…! — Севаро бе изумен.
— Да, сър, чух я през вратата. Не посмях да вляза.
— Значи е била будна! — промълви капитанът, без да си дава сметка, че мисли на глас.
— Казахте ли нещо, сър? — попита юнгата, като се вглеждаше внимателно в лицето на капитана.
— Не, не, свободен си, Сами. Ако ми потрябваш, ще те извикам.
— Слушам, сър! — почти по войнишки отсече юнгата и се оттегли, като остави Севаро сам с мислите си.
Полковникът съвсем бе забравил за срещата със сестра си. Тя трябваше да пристигне с моторницата си всеки момент. Имаше време да поговори с Анджела, но не искаше да нарушава правилника. Реши да й даде само графика с дежурствата и нужните указания. Въпросът бе от първостепенна важност и не търпеше отлагане.
Анджела бе още в каютата си, когато из кораба се разнесе нейното име:
— Стажант Анджела де Каста да се яви в щаб — каютата веднага!
Това съобщение се повтори три пъти, след което радиовръзката бе прекратена.
Тя дори нямаше време да мисли. Грабна бележника и тръгна към щаб — каютата. Погледна мимоходом през илюминатора и видя моторна лодка.
Зачуди се! Кой ли е дошъл?
След няколко минути почука на вратата на капитана.
— Влез!
Тя натисна дръжката и се озова лице в лице с журналистката Мириам Грей.
Разбира се, Анджела не знаеше, че това е жената, благодарение на която научи за кончината на брат си.
— Добро утро, сър! Извинете за закъснението.
— Надявам се, че следващия път, когато те повикам, ще се явиш навреме, стажант.
— Да, сър!
— Повиках те, понеже днес е неделя и тъй като от утре започва работната седмица, реших да ти дам графика с дежурствата.
В понеделник, т.е. утре са дежурни Арчибалд Мортимър и Джинивър Гарсия. Всичко останало е записано в указанията. Ще се редувате така и ако впоследствие възникнат промени като болест, лекции, военни учения и пр. ще ме уведомяваш, за да разбера кой ще замества отсъстващия.
— Да, сър! — каза бързо Анджела — Сега свободна ли съм?
— Свободна си! Можеш да си вървиш.
Тя излезе и тихо затвори вратата след себе си.
— Красива е! — каза Фатима, когато стажантката излезе.
— Така ли? Не съм забелязал.
— Мисля, че познавам отнякъде това момиче — тя пренебрегна безразличието му.
— О! — едва сега повдигна той очи — И откъде?
— Още не зная, но ще разбера.
Внезапно се сети за какво бе дошла.
— Тони, мислиш ли, че момчето е още живо?
— Кое момче?
— Как кое? Разбира се, че говоря за Куинси.
Капитанът замислено погледна сестра си.
— Все още ли вярваш в това?
— Стига, Тони! Това, че не се е появил досега, не означава, че не е жив. Не забравяй, че тялото му не бе открито…
— По дяволите, Фатима, не започвай този разговор отново, моля те.
— Добре, добре! Но аз ще го открия, Тони, каквото и да ми струва това.
— Фатима, и без това ми е тежко — той въздъхна — търси го, но моля те, не ме карай да си спомням отново, знаеш, че се чувствам отговорен за това.
— Да, зная! Ще направя това, което искаш, но не мисли, че ще се откажа от разследването.
— Добре, сестричке! — усмихна се той — А сега ще ме оставиш ли да работя?
— Разбира се! — тя тръгна към вратата, но внезапно се обърна.
— Това момиче — започна тя колебливо — струва ми се, че я познавам, но — мислеше задълбочено, сякаш искаше да си спомни нещо важно, и внезапно впи поглед в брат си — сигурен ли си, че няма нищо общо с Куинси?
— Не зная! — каза той — Не, едва ли е така. Не зная нищо за нея, ако ме питаш, дори в досието и няма нищо съмнително. Все пак всеки си има тайни, нали?
— Да, така е! — кимна тя и излезе.
Севаро седна зад бюрото си, но не се докосна до корабните бумаги. Всъщност мислеше за това, което каза сестра му. Дали наистина Анджела познаваше момчето и, ако е така каква бе връзката й с него? Дали са били близки приятели и, ако е така, дали вече е разбрала, че той е виновен за изчезването на Куинси?
Тези мисли го накараха да се изправи.
Кръвта поизстина малко в жилите му.
В крайна сметка реши да остави нещата такива, каквито са. Но трябваше да разбере коя е всъщност стажант де Каста и дали има някаква връзка с Куинси.
Денят му мина в размисли, преглеждане на разни документи и записки в корабния дневник. След вечерята реши да обходи кораба и да провери дали всичко е наред. Трябваше да потърси и Самюел. Искаше му се да поговори с него и да му даде някои съвети относно поставената му задача. Работата сякаш нямаше край, а нощта беше близо.