— А връзката ми с Анджела? — каза Севаро. — Би ли приел и нея?
— Разбира се, сър, с Анджи сме само приятели. Направете я щастлива и това ще бъде отплатата ви!
— Благодаря, Арчи! — каза Анджела.
— Аз също ти благодаря, Арчибалд! Анджела, мисля, че е време да разбереш с какво ще се занимавам. Сега, когато съм вече свободен от отговорност към държавата, единственото, което ще правя, е да бъда близо до теб!
Наградиха го с аплодисменти!
— Тъй като ръководителите на младите кадети са избрани и спонсорирам тяхното обучение, нищо не ми пречи да се върна във Венеция, заедно с всички, които пожелаят да дойдат с мен. Кадетите работят за мен и Куинси, което значи, че всички, които участват в това дело са независими материално и физически.
Би ли се съгласила с моето решение да заминем, Анджела?
— Разбира се, скъпи — прегърна го тя — Има ли желаещи да се присъединят към нас?
Куинси, Фатима и Ребека отговориха утвърдително.
— Доминик, Толедо, нима оставате тук? — попита Севаро.
— Да, сър! — заяви Доминик — Бих искал да помагам за обучението на кадетите.
— А аз — допълни Толедо — мога да им помагам в тренировките.
— Добре казано — усмихна се Куинси — но внимавай да не нараниш някого от тях, я се виж колко си силен.
— Приемам шегата ти, приятелю, но бъди сигурен, че никой няма да пострада.
Последва бурен смях, след което Севаро вдигна ръка:
— Скъпи мои приятели, Анджела, би ли дошла при мен, моля те!
С радост искам да съобщя на всички, че аз и тази прекрасна дама до мен възнамеряваме да се оженим във Венеция, там, където открихме любовта! Надявам се всички да присъстват на сватбата ни, включително и децата! Ако някой знае причина, поради която този брак да не се състои — пошегува се той — да говори сега, или да замълчи завинаги!
Куинси се засмя.
— Едва ли ще ви трябва свещеник, сър! Вие се справяте много добре! Честито, Анджела, и помисли за племенниците, с които ще ме дариш!
— Не бързай толкова, братле — отвърна на шегата му тя — имам доста неща за уреждане, а дотогава вие с Беки може да ме изпреварите!
Шегите се сипеха една след друга, всички бяха във възторг от новината, която им съобщи полковникът, дори и Арчи, който не пропусна да им честити!
Животът започваше отново за всички!
Нямаше нищо неизречено, Куинси се радваше от сърце за приятелите си, които оставаха във Валенсия.
Пътят, който бяха избрали, бе изпълнен с трудности и много премеждия, но и изпълнен със слава не само за него, но и за всички, както и за кадетите, които се учеха и щяха да се учат там!
А децата?
Те просто бяха прекрасни!
Когато Куинси свърши разказа си, повечето от тях плачеха и не спираха да му повтарят, че той е техният герой.
Обещаха, че на всяка цена ще станат офицери, с което си спечелиха благодарността и обичта на Куинси.
Всъщност, той ги бе обикнал още когато ги видя и тръгна след тях.
Тази нощ никой не можа да заспи!
На следващия ден, късно следобед Куинси и Анджела заминаха за Севиля, за да почетат лобното място на родителите си, като взеха със себе си Ребека и Севаро.
Анджела бе твърдо решена да възвърне името си!
По този начин искаше да прогони вината, която разяждаше сърцето й!
След няколко дни щяха да отпътуват за Венеция, където започнаха живота си щастливо.
Това щеше да бъде отплатата за всичко, което преживяха през тези десет години!
Последното пътуване
Отново във Венеция
Последните събития изтощиха нашите приятели докрай!
Анджела спеше спокойно и дълбоко, умората я бе налегнала напълно.
Цял ден се разхождаха из околностите на Севиля, Куинси бе очарован от това колко се е променил и разраснал градът, Ребека неотлъчно го следваше и с интерес слушаше разказите му за времето, което бяха прекарали там като деца.
Спомените едновременно радваха и натъжаваха младия лейтенант, но Ребека упорито се стараеше да уталожи мъката му и да прогони чувството за вина от сърцето му.
Докато те се разхождаха из парк Мария Луиса, полковникът придружи Анджела до административната сграда, откъдето щеше да излезе с истинската си фамилия, след което трябваше да се срещнат с Куинси и Ребека, за да заминат отново за Валенсия, където щяха да се сбогуват с приятелите си.
Престоят им в Севиля бе само за един ден, тъй като всички бързаха да отплават за Венеция — градът на любовта!
Когато отново посетиха училището, обсипаха децата и ръководителите им с подаръци, за което получиха благодарности от тях, след което нашите приятели решиха да си отпочинат преди отплаването.
Анджела все още спеше, когато Куинси връхлетя в стаята й.