— За това искам да поговорим, Тони! Предложиха ми да ръководя археологическия музей през уикендите, но аз не им дадох отговор, първо исках да го обсъдя с теб. Какво мислиш?
— Но, скъпа! — погледна я Севаро. — Дали ще можеш да се справиш с всички задължения? И ще имаш ли време за мен? Все пак трябва да се оженим, а после ще дойде и дете, как ще организираш всички тези задачи?
— Вече го обмислих, Тони — усмихна се тя. — Когато дойде време за дете, ще работя у дома с музея, а от сухопътните ще ми дадат отпуск и ще бъдем заедно по цял ден, а през другото време ще организираме нещата така, че ще можем да се виждаме по време на почивките, да ходим на обяд, да ме взимаш от работа и така нататък. Какво ще кажеш?
— Добре, скъпа, струва ми се, че в това има смисъл. Ти ще бъдеш моето работещо момиче, а аз ще бездействам — пошегува се той.
— Не бъди толкова сигурен — намръщи се тя — всъщност щях да ти предложа да ми помагаш с музея.
— Но аз не разбирам нищо от археология — запротестира той.
— Ще се научиш! — отсече Анджела. — Ще видиш, че няма нищо сложно. А определил ли си дата за сватбата?
— Мисля да я направим другия месец, примерно число дванадесет.
— Но защо точно тогава?
— Този ден има огромно значение за мен, а и ще имаш достатъчно време да се подготвиш, нали? Фатима ще ти помогне, също и Ребека.
— Като стана дума за сестра ти, кога се връща тя?
— Предполагам, след няколко дни — той я прегърна. — Малдини е с нея и са много щастливи, че са заедно.
— Радвам се, скъпи!
Те замълчаха!
Анджела щеше да има много работа през този месец! Но щастието, което я изпълваше, бе неописуемо. Тя най-после намери своя път и успокои сърцето си. Душата и бе чиста и недокосната от скръб, въпреки че през последните години мъката по Куинси я бе обладала изцяло, сега Анджела чувстваше, че има сили за всичко.
Когато Фатима се върна с Малдини, започнаха приготовленията за така дългоочакваната сватба!
Това щеше да бъде най-щастливият ден в живота й!
Големия ден
Вила Де ла Каста
Да организираш сватба не е лека задача!
Но да подготвиш собствената си сватба и да я направиш такава, каквато винаги си мечтал, е още по-трудно!
Затова Фатима и Ребека категорично поеха ангажимента да организират сватбеното празненство на Анджела и Антонио. На нея оставиха задължението с покупките, кетъринга и храната. Малдини бе определен за неин помощник, а Куинси от своя страна се зае с разчистването на двора и приготвянето на олтара за свещеника. Антонио разпрати поканите, написани собственоръчно.
Така всички участваха в подготовката!
Роклята избра Фатима, тъй като тя бе от страната на Антонио. Толедо все още бе във Валенсия, и тъй като се предполагаше, че ще дойде заедно с ръководителите и кадетите, тя реши да свърши тази задача сама.
Това бе най-красивата одежда за Анджела — бяла, със златист оттенък, лека и елегантна, с подвижен, падащ воал и много плисета — тази рокля трогна Анджела до сълзи.
Ритуалните чаши бяха изработени от чист кристал, като средата бе покрита с много красиви позлатени сърчица — на всяка чаша по едно.
Два дни преди голямото събитие Фатима и Ференцио тръгнаха към града под предлог, че трябва да свършат още нещо.
Само Куинси знаеше за целта на това малко бягство, той също бе включен в подаръка на Фатима и се усмихна задоволително, тъй като очакваше реакцията на Анджела в деня на сватбата й, при раздаването на подаръците.
Фатима и Ренцо се отправиха към улица Контарини, където бе сватбеният подарък на Анджела и Антонио.
Стигнаха до неголяма сграда, обградена с дървета и в близост до пицария Ал Казино дею Нобили (Pizzeia Al Kasin dei Nobili).
На вратата имаше табелка с надпис:
Вила де ла Каста — семейство Де Лука Севаро.
Фатима се усмихна!
— Какво мислиш за надписа, Ренцо? Дали е подходящ?
— По-подходящ не може и да бъде! — усмихна се Малдини. — Но как ще убедим Анджела и Антонио да дойдат тук?
— Приготвила съм всичко. Ето, виж — подаде му някакъв лист. — Тук ще прекарат медения си месец. От Венеция ще пътуват с vapoetto (воден автобус), който ще ги остави близо до пицарията. Оттам лесно ще видят сградата. — Това е билет за vapoetto, но дали ще искат да дойдат тук?
— Областта Санта Круз е във Венеция, Ренцо. Антонио и Анджела не искат да напускат града, а това място е най-подходящо за тях.
— Добре си го планирала, Фатима! — засмя се Малдини — Това ще бъде сватбеният ни подарък, и те няма да посмеят да го откажат.
— Точно така! Сега да се връщаме, трябва да вземем вестника и да помогнем на Анджела. Остава само един ден до сватбата и тя сигурно е много развълнувана.