След Куинси стана Мануел Гарсия и вдигна високо чашата си:
— Скъпи приятели! Моето най-съкровено желание е любовта ви да става все по-силна през годините, и когато един ден си спомните за вашия сватбен ден, то нека той да бъде деня, в който сте се обичали най-малко!
А сега — горчиво!
Антонио отново целуна Анджела!
— Скъпи младоженци! — извика Фатима. — Аз и нашият скъп приятел Ференцио Малдини ви желаем от цялото си сърце много, много здраве, обич и щастие! Наслаждавайте се на живота, дарявайте си обич, но не забравяйте, че най — здравата основа на любовта е равенството! Поделяйте грижите и отговорностите си! Животът е пълен с предизвикателства, на пътя ви ще се изправят много трудности, проблеми, ще възникнат конфликти, но не се страхувайте — с вяра и търпимост ще ги преодолеете заедно. Нека животът ви се лее като шампанското в чашите ви! Наздраве и горчиво!
Двама от кадетите пристъпиха към тях. Единият от младежите връчи на Севаро покана за участие в журито на съвместно организирания конкурс между военноморска база Медейра и централната военноморска база, чието седалище бе в Мадрид, за избиране на най-добър кадет.
Поканата бе до семейство де Лука Севаро, а датата на конкурса бе два месеца след сватбата. Това означаваше, че Анджела и Антонио трябваше да пътуват до Мадрид, заедно с Куинси и Ребека, които също получиха такава покана.
Младежът се върна на мястото си, а другарят му произнесе реч, която разчувства младоженците:
— Уважаеми приятели и гости! Днес две млади птици свиха гнездо с много обич и надежда! Да пребъде благословено вашето семейство, скъпи младоженци! Нека в този суров и жесток свят то да бъде вашият остров на нежност! Заедно сътворете и изградете най-великото чудо — детския смях — и изживейте най-човешкото щастие — пълното с обич семейство. Намерете вашия пристан, тъй както ние намерихме своя дом, създаден от вас, мили приятели. От името на всички кадети, които са тук и присъстват на това велико събитие, искам да ви пожелая едно: нека вашият кораб никога не потъне! Бъдете честити! И наздраве!
Бурни ръкопляскания съпроводиха младежа до масата, а Толедо и Доминик се приближиха до просълзените младоженци, за да им честитят, след което Доминик се обърна към гостите с думите:
— Скъпи гости! Щастлив съм да присъствам на тази великолепна сватба, това е огромна чест за мен, но нека не забравяме, че това все пак е празненство, нека поне в този ден да няма сълзи и тъжни мисли (думите му бяха насочени към Толедо, който плачеше от радост), и все пак, ако има сълзи, те да бъдат от радост! А сега искам да призова младия кум: Куинси Медейра, не се крий из тълпата, а кажи кога ще бъде вашата сватба с Ребека. Искам да съм подготвен за това!
Кадетите избухнаха в бурен смях.
— Не се крия, Доминик — усмихна се Куинси — и бъди сигурен, че ти пръв ще узнаеш датата на нашата сватба, а аз съм сигурен, че няма да има нужда да се обаждам на приятелите си в Мексико — ти ще свършиш тази работа вместо мен, приятелю!
— Разчитай на мен за това! — каза той и вдигна чашата си. — Наздраве на всички!
Толедо вече се бе успокоил и прегърна чичо си!
— От сърце се радвам за вас, чичо — каза той — Анджела, изглеждаш великолепно, радвам се, че най-после се реши да станеш част от нашето семейство!
— Благодаря ти, Толедо!
Така, в тостове и речи продължи сватбеното тържество на Анджела и Антонио де Лука Севаро.
Те най-после щяха да заживеят в един по-добър, изпълнен с щастие за всички свят, обещаващ да промени мирогледа им!
— Скъпи мои приятели! — обърна се Севаро към всички. — Искам да ви благодаря, че на този специален за мен ден вие сте тук, за да уважите празника ни. Сигурно мнозина от вас се питат защо точно на тази дата и в този слънчев ден съм решил да сключа брак! Веднага ще ви отговоря!
На този ден едно тринадесетгодишно момче стъпи на борда на кораба „Делфин“ и се учеше да бъде стажант. Десет години по-късно една млада дама наруши военните правила още с качването си на борда на кораба „Герой“, без да знае, че този, когото нарича „полковник Севаро“, не е нищо повече от човек, търсещ изгубен приятел, дори брат.
Мили приятели и гости! Не зная съдба ли бе това, че в един и същи ден, но в различни времена това момче и тази млада дама се качиха на моят кораб, но по някаква причина те вече бяха в сърцето ми!
Затова аз реших моята сватба да запази спомена за този ден, който преобърна живота ми и ме промени.
Никога не съм очаквал, че тежката загуба на Куинси Медейра ще ме срещне с неговата единствена сестра, която той боготвори. Не съм вярвал, че омразата може да прерасне в любов, но все пак това се случи с нас! И за тези, които не вярват в съдбата, ще кажа само едно: Повярвайте! Както повярвах и аз! Простете за дългата реч, но бях длъжен да разкрия тайната на този ден и тази незабравима дата!