А сега празнувайте! Наздраве, приятели!
Аплодисменти наградиха просълзения бивш полковник, а пожеланията и танците сякаш нямаха край!
Беше 12 август 1897 г.!
Преди да напусне празненството, Фатима отново вдигна тост:
— Приятели, съжалявам, че ще ви прекъсна, но преди да си тръгна, тъй като имам много задължения, бих искала да ви прочета една статия, която със сигурност ще ви зарадва! — тя извади вестника и зачете:
— Военноморска база, намираща се във Валенсия и носеща името Куинси Медейра, бе избрана за най-престижна в цяла Испания, както и училището, носещо същото име! Всяка година на 12 октомври в столицата Мадрид се провежда конкурс за най-добър кадет, като от тази година в конкурса ще участват и кадети от база Медейра! Ето какво казва капитан Мануел Гарсия — главен ръководител на базата: „Нашата задача е да обучим и възпитаме по възможно най-добрия начин кадетите, които идват да се учат при нас, всеки, който желае може да стане възпитаник на военноморска база Медейра. Нашите младежи пораснаха с една година, станаха по-умни и не по детски силни и смели, това е част от практиката ни — те се обучават от обучени специалисти под ръководството на главните ни спонсори Антонио Севаро и Куинси Медейра. Кадетите са взели добър пример от тях и знаят, че един-единствен провал може да бъде пагубен не само за тях, не само за базата и училището, но и за техните идоли Куинси и Антонио. Ето защо имената на тези герои ще останат дълбоко в сърцата на нашите кадети, гордостта на Валенсия!“
Такива бяха думите на капитан Гарсия, който просто не успя да намери думи за похвала! Но моите впечатления от децата, които показаха на какво са способни за доброто име на училището и ръководителите си, ме доведоха до мисълта, че те са готови на всичко, за да достигнат върха и имат всички качества да го направят! Пожелах им успех във всички начинания и си тръгнах, но винаги ще се връщам тук, защото зная, че отивам при приятели, които ще ме посрещнат подобаващо и с най-добри чувства! Посетителите на военноморска база Медейра стават все повече! Пожелавам на кадетите и ръководителите им да бъдат все така гостоприемни! За вестник „Валенсиана“ — Мириам Грей!
Бе настанала тишина, сякаш в двора нямаше никого!
Мануел Гарсия се изправи и вдигна високо ръка!
— Три пъти ура за Фатима, кадети! — извика той.
— Ура, ура, ура! — възторжените викове на кадетите изпълниха сърцата на всички.
— А сега бих искала да дам малък подарък на младоженците? — каза тя, след като шумът утихна.
— Разбира се! — усмихна се Мануел. — И благодарим за прекрасната статия!
— Продължавайте в същия дух и ще има много повече от една! — тя отвърна на усмивката му, след което се обърна към младоженците:
— Анджела и Антонио! Дълго мислих какъв да бъде моят сватбен подарък за вас. Бих ви подарила букет от рози, но те ще повехнат бързо, бих ви подарила кораб, но той ще бъде излишен. Затова, след като се консултирах с вашите кумове, решихме да ви подарим съвместно меден месец в областта Санта Круз. Не бих искала да ми откажете този подарък и не бих си и помислила, че ще откажете пред толкова много хора, затова съм ви приготвила билетите и ключовете за вилата, която е приготвена за вас. Е, приемате ли нашият подарък?
— Разбира се, Фатима — каза Анджела — не можем да ти откажем, нали, Тони?
— Всъщност, няма да се отклоним много от Венеция. Но как ще познаем вилата?
— Много просто! — усмихна се Фатима — Хващате водният автобус, който ще ви спре точно на улица Контарини. Вилата е срещу пицария Ал Казин дей Нобили. Ще се очаровате от това красиво място, повярвайте ми!
Безкрайни ръкопляскания и възторжени викове, предизвикани от изявлението на Фатима, прогониха всякакви съмнения от сърцата на младоженците.
Само ден след сватбата те заминаха за Санта Круз и, пътувайки по каналите, оглеждаха с любопитство къщичките наоколо, като се питаха дали и тяхната вила ще бъде толкова прекрасна като тях.
Но автобусът забави ход и те се размърдаха.
Беше време да слизат и да намерят крайната цел на пътуването.
Тръгнаха по улица Контарини, бавно се придвижваха напред и обсъждаха зеленината наоколо.
Минаха покрай пицария Ал Казин дей Нобили и се озоваха срещу постройката, която веднага привлече погледите им.
— Тони — прошепна Анджела — виждаш ли това, което виждам и аз?