Разказът е съвсем друго нещо — разказът е като бърза целувка на непознат в мрака. Разбира се това не е като любовна история или брак, но целувките могат да са сладки, а краткостта им само увеличава тяхната привлекателност.
С годините, писането на разкази не стана по-леко за мен. Стана по-трудно. От една страна се скъси времето за писане. Те все искат да се раздуят, това от друга страна (аз имам истински проблеми с раздуването — пиша така, както дебеланите пазят диета). Става все по-трудно да намеря гласа, който да ги разкаже — много често Човекът-Аз просто изчезва.
Работата е да не се откаже човек, поне аз така мисля. По-добре е да продължиш да се целуваш и да получиш няколко плесници, отколкото да се откажеш въобще.
4
Добре, това горе-долу е всичко. Може ли да благодаря на няколко души (ако искаш, можеш да прескочиш тази част)?
Благодаря на Бил Томпсън, че даде тласък на всичко. Ние с него събрахме „Нощна смяна“, първата ми книга с разкази, и идеята беше негова да подготвим и тази. Оттогава той се премести в Арбър Хаус, но аз го обичам, независимо къде е. Ако е останал един джентълмен в джентълменската професия на книгоиздаването, това е той. Бог да благослови ирландското ти сърце, Бил.
Благодаря на Филис Гран в Патнъм, че пое насипния материал.
Благодаря на Кърби МакКоли, агентът ми, още един ирландец, който продаде по-голямата част и който измъкна от мен най-дългия разказ „Мъглата“, буквално с верига го изтегли.
Това започва да звучи като реч, при раздаване на Оскарите, но майната му.
Трябва да благодаря и на редакторите на списания — Кати Сейгън от „Редбук“, Алис Търнър от „Плейбой“, Най Уилдън от „Кавалиър“, хората от „Янки“, на Ед Фърмън — моя човек! — във „Фантъзи и Сайънс Фик-шън“.
Задължен съм почти на всички, но няма да ги изброявам, за да не ви отегчавам повече. Най-много трябва да благодаря на теб, Постоянни Читателю, както винаги — защото най-накрая всичко стига до теб. Без теб, по веригата не тече ток. Ако нещо от това ти послужи, ако те отнесе нанякъде, ако те пренесе през отегчителната обедна почивка, през самолетния полет, през часа, който трябва да прекараш наказан, задето си плюл хартиени топчета, това е отплатата.
5
Добре, край на рекламата. Сега хвани ръката ми. Дръж се здраво. Ще минем през тъмни места, но мисля, че зная пътя. Само не се пускай. И ако те целуна в мрака, не е голяма работа. Това е защото ти си моята любов.
Сега слушай:
15 април 1984
Бангор, Мейн