— Ти ни кажи, Ричард — каза един от каменоделците.
Ричард поклати глава.
— Не. Вие ми кажете какво смятате да правите с него.
Трябва обаче да знаете, че този човек е магьосник. Когато се свести, ще започне да убива. Всичко е въпрос на живот и смърт и той го знае. А вие знаете ли го? Става въпрос за вашия живот. Вие решавате, а не аз.
— Този път искаме да си с нас, Ричард — каза Приска, — но дори да не пожелаеш да се присъединиш, ние пак Ще поискаме да ни върнат живота — и без теб. Така ще бъде!
Мъжете размахаха юмруци в знак на съгласие.
Виктор притисна замаяния Брат към гърдите си и натисна главата му, докато вратът му се счупи. Осакатеното тяло се свлече на земята.
— Ето това мислехме да правим с него — каза Виктор.
Ричард му подаде ръка с усмивка.
— Винаги съм щастлив да се запозная със свободен човек. — Двамата сплетоха ръце. Ричард погледна Виктор в очите. — Аз съм Ричард Рал.
Виктор примига и изведнъж издаде дълбокия си смях. Със свободната си ръка потупа Ричард отстрани по рамото.
— Ами да, кой друг да си. Всички сме Ричард Рал! За малко да се хвана, Ричард. Наистина успя.
Напорът на тълпата ги изтласка към колонадата. Ричард се пресегна и измъкна робата на мъртвия Брат, дърпайки и тялото му. Високите каменни стени и мраморните колони предлагаха някаква защита от разгневената маса на народа.
Земята потрепери. Стената бе пробита от някакъв взрив. Мракът се изпълни със светлина. Из въздуха полетяха каменни парчета. Десетки окървавени хора се люшнаха назад.
— Какво беше това? — извика Виктор над шума от писъци, закани и тътена на експлозията.
Без да обръща внимание на опасността, тълпата отново се понесе напред към хората, които ги бяха заробили. На мястото на статуята гъмжеше от хора и всеки събираше парченца мрамор. Те целуваха пръстите си и продължаваха напред, полагайки целувките си върху надписа на гърба на падналия бронзов диск. Те бяха избрали живота.
Ордите бяха заловили няколко Братя и чиновници и ги налагаха до смърт с парчетата бял мрамор от разбитата статуя.
— Брат Нарев е магьосник — повтори Ричард. — Трябва да организираш някои от тези мъже, Виктор, да овладеете тълпата. Нарев може да използва магическата си сила. Аз освободих желанията на тези хора, но ако не овладеем положението, ще има твърде много убити и ранени.
— Разбирам — отвърна Виктор, докато се бореше да не бъде отнесен настрани от течението.
Неколцина от мъжете, които се бяха струпали около Ричард, за да го защитават, чуха думите му и кимнаха в знак на съгласие. Сред тълпата започнаха да се разнасят заповеди. Хората искаха да успеят. Искаха да постигнат целта си и виждаха смисъла в издадените заповеди. Много от тези мъже бяха свикнали да организират големи групи работници. Те си знаеха работата.
Ричард започна да смъква робата от убития Брат.
— Вие трябва да задържите тези хора извън двореца.
Нарев е вътре. Всеки, който влезе, ще стане лесна жертва.
Трябва да задържите хората отвън. Вътре е смъртоносният капан на Братята.
— Разбирам — каза Виктор.
— Ще ги удържим — извикаха няколко от мъжете към Ричард.
Той метна кафявата роба на врата си. Виктор го стисна за ръката.
— Какво правиш?
Ричард си показа главата през отвора на робата.
— Влизам вътре. В тъмнината Нарев ще си помисли, че съм Брат, и така ще успея да се приближа до него.
Той мушна завзетия меч под полите на робата, за да го скрие. Покри дръжката с китката си.
— Дръжте хората навън, защото Нарев притежава смъртоносна магия. Трябва да го спра.
— Пази се — каза Виктор.
Мъжете, които поеха ръководството, започнаха да се разгръщат, принуждавайки хората да се подчинят на заповедите им. Някои поемаха същата задача, следваха ги други. След като всички чиновници, които бяха заловени, вече лежаха мъртви на земята, тълпата започваше бавно да се организира, и то тъкмо навреме. Смазващата тежест на човешката маса, заляла площада, вече започваше да става опасна.
Хората плачеха, вдигайки от земята парчета мрамор от статуята и притискайки до гърдите си тези частици свобода и красота. После се отдръпваха, за да могат и останалите да вземат своето парче. Това бяха хора, които видяха своя живот и го взеха в ръцете си. Те доказаха себе си.
Виктор видя какво правят хората.
— Ричард … толкова съжалявам …
Мощен взрив разтърси площада, поваляйки поне стотина души. Части от тела се разхвърчаха във въздуха. Огромна каменна колона падна и смаза хората наоколо, които не можеха да избягат, притиснати от гъстата тълпа.
— После — извика Ричард над целия хаос. — Трябва да спра Нарев! Задръж хората навън, вътре са обречени на смърт!