Под основния етаж имаше мрежа от свързани зали, съставена от объркваща поредица от стаи и тесни коридори. Когато се вмъкна в лабиринта от нашарени със сенки помещения и тръгна през дупките в недовършените стени и празните рамки на вратите, изведнъж попадна на човек с пелерина и меч. Знаеше, че никой от Братята не е въоръжен.
Онзи замахна с оръжието си, но тъй като Ричард се бе дегизирал в роба, си даде сметка, че щом непознатият го напада, вероятно не е истински враг.
На лунната светлина очите му с изумление мярнаха Меча на истината над рамото на нападателя. Беше Калан.
Той замръзна в шок.
Тя видя само фигура в кафява роба — Брат, облян в лунна светлина. Лицето му бе закрито от качулката.
В същия момент, преди да успее да извика името й, видя зад рамото й забързана фигура. Ничи.
В един заслепяващ миг Ричард осъзна какво трябва да направи. Това бе единствената му надежда, единственият шанс Калан да бъде освободена.
Разбираше всичко с кристална яснота и го обзе ужас. Не знаеше дали ще успее да го направи.
Трябваше.
Вдигна меча си и блокира удара на Калан.
После я нападна.
Спусна се към нея с овладян жест, като внимаваше да не я нарани. Познаваше стила й. Нали той я бе учил да се бие. Изигра ролята на тромавия противник, извадил късмет.
Ничи се приближаваше.
Ричард не можеше да протака повече. Трябваше всичко да стане навреме. Изчака Калан да загуби равновесие и с един мощен удар изби меча й близо до дръжката. Тя извика в ужас, оръжието се изплъзна от ръката й, а ударът я завъртя настрани, точно както го бе преценил.
Тя не се поколеба. Без да спре, още докато се въртеше, се пресегна зад рамото си и извади Меча на истината. Въздухът отекна с характерния звън, който той така добре познаваше.
Калан се спусна с меча напред. За части от секундата той видя страшната ярост в очите й. Заболя го от израза в прекрасните очи на Калан. Знаеше какво означава той.
Ричард изпадна в нов, ням свят. Знаеше какво да прави. Не почувства нищо. Блокира я високо, контролирайки нападението й и насочи острието й. Трябваше да я накара да го рани където трябва, за да има някакъв шанс.
Със стиснати зъби Калан заби меча в тялото му, което той нарочно бе открил за нейния удар.
Калан бе обладана от необуздан гняв. В момента, в който грабна дръжката, Мечът на истината я обля с туптяща ярост. На света нямаше по—хубаво чувство от съзнанието, че ще убиваш с него. Оръжието само искаше кръв.
Тези хора бяха хванали Ричард. Братята бяха осакатили живота им. Тези хора изпращаха убийци в родината им. Тези хора изпратиха убийците на Уорън.
Сега срещу нея бе застанал един от тях.
Докато се завърташе, изкрещя от ярост, от жажда за кръв. Чудесно бе, че обектът на тази ярост е тъй наблизо.
Той допусна грешка — откри се. Без да се поколебае, тя се хвърли със студено настървение с меча напред.
Той бе неин.
Ричард усети острието в себе си. Изпадна в шок. Не беше това, което си бе представял. Помисли си, че вероятно статуята му се е почувствала по същия начин след мощния му удар с чука.
Устата му зяпна. Сега бе моментът — трябваше да я спре, да й попречи да стигне по—нататък. Сега. Ако го прониже навътре с острието, ако го забие още по—дълбоко, Ничи никога нямаше да може да му помогне. Силата й все пак имаше граници.
Ничи щеше да бъде принудена да освободи Калан, за да си възвърне контрола над магията и да може да го излекува.
Той прецени, че тя го обича достатъчно, за да го направи.
Устата му остана отворена, а острието продължаваше да пронизва плътта му. Шокът бе невероятен. Въпреки че го очакваше, не можеше да го осъзнае напълно. Още бе потресен.
Трябваше да й каже, че е той. Да я спре.
Трябваше поне да извика името й, за да не продължи, за да не стане твърде късно.
Устата му остана отворена.
Не му достигаше въздух.
Не можа да изрече името й. Докато се оглеждаше бясно за Ричард, Ничи видя двама души да се бият. Единият бе от Братята. Не можеше да разпознае другия, въпреки че цялата сцена й се видя някак тревожна. Усети странна тръпка. Чувството й се стори някак познато, но сред хаоса от емоции не успя да го определи.
Двамата бяха далеч.
Човекът с наметалото изпусна меча си. Като че ли Братът го бе победил. Ничи искаше да помогне, но как? Трябваше да намери Ричард. Някой й каза, че е влязъл в двореца. Трябваше да го намери.
Втурна се към двойката. Човекът с наметалото извади друг меч през рамото си. Ничи бе завладяна от странно чувство. Нещо се бе объркало съвсем, но не знаеше какво. Тогава видя грешката на Брата. Ничи спря. С вик на смъртна ярост човекът с наметалото заби меча си в тялото на противника си.