Когато силата на удара го тласна назад, лъч лунна светлина падна върху лицето му под качулката.
Тогава силното чувство я събори, този път с категорична яснота.
Очите на Ничи се разшириха. Тя изпищя:
— Калан! Спри!
От шока Калан вдигна очи. Видя лицето му на лунната светлина. В същия миг чу писъка на Ничи.
Калан се дръпна, ръката й изпусна Меча на истината, като че ли бе ударена от гръм. Падна назад с ужасен писък.
Ричард хвана острието на меча, неговия меч, за да му попречи да проникне в него от самата си тежест. Тя го бе пронизала почти до фаталната точка. Топла кръв се стичаше по острието върху пръстите му.
— Ричард! — изкрещя Калан. — Не—е—е! Не—е—е!
Ричард се свлече на колене върху каменния под. Беше учуден, че не го болеше много с меча в тялото му. Умът му бе зашеметен най—вече от шока на удара. Беше му трудно да мисли. Бореше се да не падне напред върху острието, което щеше да прониже вътрешностите му. Залата започна да се движи.
— Извадете го! — прошепна едва.
Трябваше да го извадят. Като че ли това щеше да му помогне. Искаше проклетото нещо да изчезне. Чувстваше острите му ръбове в тялото си. Почти виждаше как се подава от гърба му.
Калан, изпаднала в истерия, се втурна да изпълни молбата му. Ричард видя Кара, която изскочи от мрака. Тя го сграбчи за раменете, докато Калан извади острието с бързо, уплашено движение — като че ли така щеше някак да поправи стореното.
— Какво стана? — извика Кара. — Какво направи?
Светът се въртеше бясно. Ричард усещаше неприятно мократа топла кръв, която го обливаше. Усещаше собствената си тежест върху Кара. Калан се приближи.
— Ричард! О, скъпи духове, не! Това е невъзможно. Не може да бъде. — Сълзи на ужас се стичаха по красивото й лице.
Ричард не можеше да проумее какво прави тя тук. Защо е в Стария свят? Какво търси в императорския дворец?
Не можеше да не й се усмихне.
Чудеше се дали е видяла статуята му, преди да я разруши.
Дали не бе направил фатална грешка.
Не, това бе единственият шанс на Калан да е свободна. Единственият му шанс да разкъса магията на Ничи.
Ничи все още тичаше към тях.
— Помогни ми, Ничи — опита се да извика Ричард. Гласът му обаче бе само шепот. — Трябваш ми, спаси ме, Ничи. Моля те.
Макар и прошепната, Ничи чу молбата му.
Ничи никога не бе бягала толкова бързо. Ужасът я бе стиснал в здрава хватка. Калан го прониза с меча. Страшна грешка. Всичко бе една огромна грешка. Ничи им бе причинила такава мъка. Всичко стана по нейна вина.
Дори и в шок, тя ясно схвана какво трябва да направи.
Тя щеше да го излекува. Калан беше тук. Ничи не можеше да разбере защо, нито как, но тя беше тук. Щом като Калан е тук, щеше да успее да развали магията. А щом връзката изчезнеше, щеше да може отново да използва силата си. Щеше да излекува Ричард. Всичко щеше да се оправи. Щеше да го спаси. Ще се оправи. Ще го излекува. Можеше.
Този път можеше да направи нещо добро и да помогне, наистина да помогне. Можеше да помогне и на двама им.
От мрака се подаде ръка, хвана я за врата и я извади от равновесие. Тя извика, потъвайки в тъмнината. Впи нокти в ръката и усети яки мускули. Мъжът вонеше. Усещаше въшките да пълзят по лицето й, докато скачаха към нея.
Обзе я ужас. Такъв внезапен и тотален ужас бе непознато за нея чувство и замая ума й.
Заби пети в камъка, докато той я влачеше назад в мрачния лабиринт. Риташе ожесточено към нападателя си. Опита се да извади своята дакра от ръкава, но той сграбчи ръката й и я изви зад гърба й.
Ръката му притисна гърлото й и я задуши, като я вдигна над земята.
Ничи не можеше да диша. Мъжът се кикотеше от задоволство, влачейки я през тъмните зали под двореца на Джаганг.
Очите им се срещнаха, когато тя бе внезапно и грубо дръпната към мрака.
Ричард видя в очите й нещо важно — видя, че тя иска да му помогне. В следващия миг вече я нямаше.
Кара отчаяно го стискаше за рамената му, а той се бе отпуснал върху нея. Беше студен. Тя беше топла.
Калан падна назад и се загьрчи в мрака. Посегна с нокти към гърлото си. Той я чуваше как се задушава.
— Майко Изповедник! Майко Изповедник! Какво има?
Ричард се пресегна и сграбчи Кара за врата. Дръпна лицето й към себе си.
— Някой е хванал Ничи! Задушават я! Кара, трябва да спасиш Ничи, иначе Калан ще умре. Ничи е единствената, която може да ме излекува. Върви! Побързай!