Преди да пусне врата й, той усети как Кара кимна.
— Разбирам — каза тя тихо, но бързо го положи на студения камък.
После изчезна.
Беше мокро. Не знаеше дали от кръв или вода. Бяха в подземие, в дълбоките недра на Вечния дом. През отворите в тавана, където гредите още не бяха сложени, проникваше лунна светлина и осветяваше гърчещата се Калан. Докато тя се бореше с невидимия си враг, Ричард успя да види, че е вода. Точно така. Не кръв. Вода. Дворецът бе близо до реката. В малките стаи и залите в подземието бе мокро.
— Калан — прошепна той. Тя не отговори. — Дръж се …
Хванал корема си и затворил раната с ръка, за да не изскочат вътрешностите му, бавно се влачеше през водата по студения камък. Болката най—после дойде. Усещаше ужасните поражения по тялото си. Опита се да изтласка с мигане сълзите на агония, които напираха в очите му. Трябваше да издържи. Лицето му се обля в студена пот. Калан трябваше да издържи.
Ръката му, цялата в кръв, се пресегна към нея. Пръстите му намериха нейните. Тя почти не отговори, но поне Пръстите й се размърдаха. Когато усети потрепването им, нямаше думи за благодарността му.
Планът бе добър. Добър беше. Щеше да проработи, ако някой не беше хванал Ничи. Щеше да проработи.
Глупав начин да умре. Мислеше си, че трябваше да е някак по … по—велико.
Не в тъмното, студено, мокро подземие на двореца.
Искаше му се да може да каже на Калан, че я обича и че не го е убила тя, а сам го е направил. Той го направи, не тя. Просто я използва за плана си. Щеше да проработи.
— Калан — прошепна той, без да знае дали тя още го чува. — Обичам те. Само теб. Никой друг. Щастлив съм, че бяхме заедно. Не бих те заменил за нищо на света.
Ричард отвори очи и застена в агония. Искаше всичко да свърши. Прекалено много болеше. Просто искаше всичко да свърши сега. Нищо не стана. Сега ще плати. Искаше смазващата, разкъсваща, ужасна болка да спре.
Не знаеше колко време е минало. Погледна и видя Калан простряна на мокрия под. Не мърдаше.
Над него падна сянка.
— Я виж ти. Ричард Сайфър — изхили се брат Нийл.
— Виж ти, виж. — Изхили се пак, щом погледна към Калан. — Тази пък коя е?
Ричард усети Меча на истината, усети магията му. Не беше далеч от пръстите му.
— Не знам. Тя ме прониза. Сигурно е някоя от вашите.
Пръстите му намериха меча. Обвиха се около плетеницата на металната дръжка.
Нийл настъпи острието.
— Няма да стане. Вече причини достатъчно бели.
В пръстите на Нийл светна пламъче. Вече викаше магията си. Смъртоносна магия. Ричард, който едва успяваше да остане в съзнание, не можеше да намери сили да съсредоточи собствената си магия срещу Нийл. Поне болката щеше да свърши. Поне Калан нямаше да мисли, че тя го е убила.
Внезапно се чу страшен шум от чупещи се кости. Нийл тежко се свлече на колене.
Ричард, вече стиснал меча, го извади изпод краката на Нийл и с един мощен тласък го заби в сърцето му.
Нийл се оцъкли изненадано. Тогава Ричард видя, че човекът е бил мъртъв и преди острието да го прониже. Очите на Брата се забелиха и той падна настрани, щом Ричард изтегли меча от тялото му.
Зад Нийл стоеше жената, на която Ричард бе помогнал. Кракът й бе превързан. В ръцете си тя държеше мраморната ръка на изваяната от Ричард фигура на жена. Тя бе смазала черепа на Нийл с парчето, което бе взела за спомен от статуята.
ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Ричард чу пляскането на стъпки по мокрия под на залата. Жената бе отишла да доведе помощ. Може би бе намерила някого.
В стаите и залите в далечината Ричард чуваше от време на време писъци, а експлозии от магия пробиваха мрака — убиваха или раняваха хора.
В лунната светлина се появи жена.
— Ричард? Ричард?
Ричард присви очи в тъмнината.
— Коя сте вие? — успя да прошепне.
Тя се втурна към него и падна на колене. Ахна, като видя Калан, простряна на пода до него.
— Какво се е случило с Майката Изповедник?
Ричард се намръщи. Тя познаваше Калан.
— Коя сте вие?
Тя пак го погледна.
— Аз съм Сестра. Сестра Алесандра. Бях за малко в града, търсех Ничи, но … няма значение. Намери ме някаква жена, точно долу в залата, и каза, че си ранен. Човекът, който извая статуята. Опитвах се отчаяно да се добера до теб по—рано, но не можах да пробия. Кажи ми къде си ранен. Ще се опитам да ти помогна.
— Прободен съм с меч.
За момент тя замря неподвижна и тиха.
— Под ръцете ми.
Тогава тя погледна и бързо прошепна молитва.
— Мисля, че мога да ти помогна. Страхувах се …
— Искам Ничи да го направи.
Сестра Алесандра се огледа.
— Ничи? Къде е тя? Търсих я. Ан ме изпрати да я на меря.