Очите на Ричард се спряха на неподвижното тяло на Калан.
— Можеш ли да й помогнеш?
Видя как очите на жената се отместиха от неговите.
— Не, не мога. Тя е свързана с Ничи с магия. Срещали сме се преди и тя ми го каза. Нищо не мога да направя през щита на връзката с Ничи.
— Тя дали … дали е още …
Жената погледна Калан, после се наведе пак към него.
— Тя още е жива, Ричард.
Очите му се затвориха от облекчение и от болка.
— Лежи си — каза тя.
— Но Ничи ми трябва …
— Кървиш. Това е лошо, Ричард. Още малко и ще изгубиш твърде много кръв. Ако почакам още, никой няма да може да те излекува. Ще си се отдалечил твърде много от този свят, за да се намери сила, която да те изтегли обратно. Не мога да чакам.
Освен това съм тук, за да се опитам да спра Ничи. Познавам я по—добре от всеки друг. Не можеш да оставиш живота си в нейни ръце. Не можеш да й се довериш.
— Това не е вярно. Познавам …
— Тя е Сестра на мрака. Аз съм тази, която я поведох по тъмния път. Дойдох тук, за да я изведа обратно. Но докато това не стане, не можеш да й се доверяваш. Хайде, нямаш много време. Искаш ли да живеете, или не?
Всичко бе напразно. Усети сълза в ъгълчето на окото си, която се плъзна по бузата му.
— Ще живея — каза той.
— Знам — отвърна тя с усмивка. — Видях статуята.
Сега си махни ръцете — трябва да сложа там моите.
Ричард отпусна ръцете си покрай тялото, а на тяхно място се наместиха дланите на жената. Почувства се безпомощен. Не можеше да се съсредоточи върху друго, освен върху разкъсващата болка.
Усети как магията се промъква в него, по очертанията на разкъсванията дълбоко в тялото му. Стисна зъби, за да задържи вика си.
— Дръж се — прошепна тя. — Положението е доста сериозно. Ще боли, но след малко болката ще премине.
— Разбирам — каза той. Пое си рязко дъх. — Хайде, направи го.
Болката от нейната магия го изгори като нажежени до бяло въглени, хвърлени върху гола плът. Почти извика, но изведнъж болката рязко утихна. Ричард лежеше със затворени очи, дишаше тежко и я чакаше да се върне. Усети как ръцете на Сестра Алесандра се изплъзват от раната.
Отвори очи и видя широко отворените й очи. За момент се зачуди какво става.
Тогава видя от гърдите й да стърчи стоманеното острие на меч. Пръстите се вдигнаха към гърлото й, а от устата й тръгна струйка кръв. На устните й се появи безмълвен вик.
Една съсухрена ръка я блъсна настрани.
Тя бе пронизана с меча, с който Ричард се бе бил с Калан. Ръката на Ричард слепешката подири дръжката на Меча на истината, но нечий крак ритна оръжието му настрани.
В лицето му се ухили черепът на самата смърт.
— Ти създаваш много проблеми, Ричард Сайфър! — разнесе се простъргващият глас от мрака над него. — Но най—после на проблемите ще бъде сложен край.
Високата ъгловата фигура в роба и измачкано кепе се надвеси над безпомощно простряното му тяло върху мокрия студен под.
— Нищожният ти бунт ще бъде смазан, това поне мога да ти обещая, преди да умреш. Глупавата им детска глезотия ще свърши. Хората скоро ще се опомнят. Такива като теб се харесват само на екстремистите. Повечето разбират, че имат дълг към своя ближен. Усилията ти ще останат напразни.
Брат Нарев махна с ръка, като че ли въвеждаше някого.
— Съвсем подходящо място за умиране, нали, Ричард? Тези стаи ще се превърнат в стаи за разпит. Веднъж си успял да се измъкнеш от едно подобно място, но този път няма да можеш. Ще умреш в една от тези стаи, както трябваше отдавна да стане. Аз, от друга страна, ще живея дълго—дълго и ще доживея да видя как Орденът ще наложи морала по света. Тук долу, в тези стаи, екстремистите като теб ще признават злодействата си. Исках само да знаеш тези неща, преди да потънеш за вечни времена в студената прегръдка на Пазителя.
Тънките като клечки пръсти на Брат Нарев се извиха, докато призоваваше магията си. Ричард видя белият пламък около ръцете на свещеника да се спуска надолу. Ричард стисна ръката на Калан, наблюдавайки как бялата светлина на смъртта пълзи към него.
Светлината придоби цвят на мед. Като че ли въздухът се сгъсти, а светлината се разпадна настрани.
Яростно ръмжене се надигна в гърлото на Нарев. Той ядосано размаха юмрук.
— Притежаваш магьосническа дарба. Кой си ти?
— Аз съм най—страшният ти кошмар. Аз съм мислещ човек, който не може да се заблуди от лъжите ти, както не може и да изгори в смешната ти магия.
Брат Нарев се опита да блъсне с крак лицето на Ричард, но той успя да блокира удара. Хвана Нарев за глезена. Онзи изгуби равновесие и бясно задърпа крака си, за да го освободи. Усилието да задържи крака на Нарев като че ли отново разкъса вътрешностите на Ричард. Той се опита да издържи, но пръстите му се плъзгаха по влажната кожа.