Той се поклони.
— Аз съм Хенри Тюдор, крал на Англия — каза той.
Тя направи реверанс.
Той пристъпи напред и забеляза как тя обуздава инстинктивния си порив да се отдръпне. Хвана я здраво за раменете и целуна едната топла, гладка буза, а после другата. Ароматът на косата ѝ и топлият, женствен мирис на тялото ѝ достигнаха до него и той почувства как желанието пулсира в слабините и слепоочията му. Бързо отстъпи назад и я пусна.
— Вие сте добре дошла в Англия — каза. Прочисти гърлото си. — Ще ми простите, че бях толкова нетърпелив да ви видя. Синът ми също е на път да ви посети.
— Моля да ме извините — каза тя ледено. Говореше на безупречно правилен френски. — Допреди няколко мига не бях уведомена, че ваша светлост настоява да ми окаже чест с това неочаквано посещение.
Хенри се дръпна леко назад от резкия като камшичен удар пристъп на гнева ѝ.
— Имам право…
Тя сви рамене: напълно испански жест.
— Разбира се. Вие имате всички права над мен.
При тези двусмислени, предизвикателни думи той отново осъзна колко близо беше до нея: забеляза интимността на малката стая, леглото с балдахин, обвито в скъпи драперии, подканващо отметнатите завивки, възглавницата, на която още личеше отпечатъкът от главата ѝ. Това бе сцена, излъчваща съблазън, съвсем неподходяща за среща на кралски особи. Той отново почувства потайното пулсиране на похотта.
— Ще се видим отвън — каза рязко, сякаш тя беше виновна, че той не можеше да се освободи от проблесналата в ума му мисъл какво ли би било да има тази сочна малка красавица, която бе купил. Какво ли би било, ако я беше купил за себе си, вместо за сина си?
— За мен ще бъде чест — каза тя студено.
Той побърза да излезе от стаята, и едва не се сблъска с принц Артур, който се въртеше нервно пред прага.
— Глупачка — отбеляза той.
Принц Артур, пребледнял от нервност, отметна русия си перчем от лицето, застана неподвижно и не каза нищо.
— Ще изпратя тази дуеня да си върви при първа възможност — каза кралят. — Както и останалите. Тя не бива да направи една малка Испания в Англия, синко. Страната няма да търпи това, а е дяволски сигурно, че и аз няма да го търпя.
— Хората не възразяват. Изглежда, че хората в провинцията са обикнали принцесата — меко предположи Артур. — Придружителите ѝ казват…
— Защото носи глупава шапка. Защото е странна: испанка, жена, каквато рядко може да се срещне тук. Защото е млада, и… — той млъкна рязко — хубава.
— Наистина ли? — ахна принцът. — Искам да кажа: хубава ли е?
— Нима не влязох току-що да се уверя? Но никой англичанин няма да се застъпи за някакви испански глупости, щом народът свикне с това, че тя е нова тук. Нито пък аз. Целта на този брак е да утвърди един съюз, а не да поласкае суетата ѝ. Независимо дали им харесва или не, тя ще се омъжи за теб. Независимо дали на теб ти харесва или не, тя ще се омъжи за теб. Независимо дали ѝ харесва или не, тя ще се омъжи за теб. И по-добре да излезе тук сега, или аз няма да я харесам, а това ще е единственото нещо, което може да промени положението.
Трябва да изляза. Спечелих само съвсем кратка отсрочка и знам, че той ме чака отвън пред вратата на спалнята ми и даде да се разбере, достатъчно властно, че ако не отида при него, тогава планината ще дойде при Мохамед и отново ще бъда посрамена.
Избутвам настрани доня Елвира, дуенята, която не може да ме защити сега, и се приближавам до вратата на покоите си. Слугите ми са застинали, като роби във вълшебна приказка, омагьосани от това необичайно поведение от страна на един крал. Сърцето ми блъска в ушите като чук и изпитвам момичешко смущение от това, че трябва да изляза напред, пред хората, но освен това — и присъщо за войник желание битката да започне, нетърпеливото желание да узнае най-лошото, да се изправи лице в лице с опасността, вместо да я избягва.
Хенри Английски иска да се срещна със сина му пред него и спътниците му, без церемонии, без достойнство и блясък, сякаш сме просто сбирщина селяни. Така да бъде. Няма да намери испанска принцеса, която отстъпва изплашено назад. Стискам зъби и се усмихвам, както ми нареди майка ми.
Кимвам на своя херолд, който е толкова зашеметен, колкото и останалите ми спътници.
— Обявете влизането ми — нареждам му.
С безизразно от шока лице, той разтваря рязко вратата.
— Инфантата Каталина, принцеса на Испания и принцеса на Уелс — изревава той.