Това съм аз. Това е моят миг. Това е бойният ми вик.
Пристъпвам напред.
Испанската инфанта — с лице, открито за погледите на всички мъже — застана на затъмнения праг, а после влезе в стаята: само леко припламващата руменина по бузите ѝ издаваше какво изпитание беше това за нея.
Застанал до баща си, принц Артур преглътна. Тя беше далеч по-красива, отколкото си беше представял, и милион пъти по-надменна. Беше облечена в рокля от наситено черно кадифе, с прорези в плата, през които се показваше фуста от розова коприна, деколтето беше изрязано ниско и квадратно над налетите ѝ гърди, окичено с перлени нанизи. Червеникавокестенявата ѝ коса, освободена от плитката, падаше надолу по гърба ѝ в пищна вълна със златисти отблясъци. На главата ѝ имаше къс воал от черна дантела, решително отметнат назад. Тя направи дълбок реверанс и се изправи с високо вдигната глава, грациозна като танцьорка.
— Моля да ме извините, че не бях готова да ви посрещна — каза тя на френски. — Ако знаех, че ще дойдете, щях да съм подготвена.
— Изненадан съм, че не сте чули врявата — каза кралят. — Спорих пред вратата ви поне десет минути.
— Помислих си, че се карат слугите — каза тя хладно.
Артур потисна едно ужасено ахване при тази нейна дързост; но баща му я гледаше с усмивка, сякаш някоя нова млада кобила проявяваше обещаващо дързък нрав.
— Не. Бях аз; заплашвах придворната ви дама. Съжалявам, че трябваше да нахълтам така при вас.
Тя наклони глава:
— Това беше моята дуеня, доня Елвира. Съжалявам, ако ви е разгневила. Английският ѝ не е добър. Може би не е разбрала какво сте искали.
— Исках да видя снаха си, а синът ми искаше да види годеницата си, и очаквам една английска принцеса да се държи именно като такава, а не като някакво проклето момиче, живеещо в усамотение в някой харем. Мислех, че родителите ви са победили маврите. Не очаквах да открия, че ги използвате като модел за поведението си.
Каталина пренебрегна оскърблението, като обърна леко глава.
— Сигурна съм, че вие ще ме научите на добри английски обноски — каза тя. — Кой може да ми бъде по-добър съветник? — Тя се обърна към принц Артур и му се поклони като на крал. — Милорд.
Той се поклони непохватно в отговор, удивен от спокойствието, което тя успяваше да запази в този изключително смущаващ миг. Пъхна ръка в жакета си да извади приготвения за нея подарък, засуети се неумело с кесийката с накити, изпусна я, вдигна я отново и най-накрая я побутна към нея, чувствайки се като глупак.
Тя я взе и наклони глава в знак на благодарност, но не я отвори.
— Вечеряли ли сте, ваша светлост?
— Ще се храним тук — каза кралят безцеремонно. — Вече поръчах вечеря.
— Тогава мога ли да ви предложа питие? Или място, където да се измиете и преоблечете, преди да вечеряте? — Тя преценяващо огледа издълженото му, стройно тяло от горе до долу — от пръските кал по бледото му, набраздено от бръчки лице, до прашните ботуши. Англичаните бяха удивително мръсен народ, дори в голяма и великолепна къща като тази нямаше баня или дори вода, течаща по тръби. — Или може би вие не обичате да се миете?
Кралят се насили да се усмихне сурово.
— Можете да ми поръчате чаша ейл и да наредите да изпратят чисти дрехи и гореща вода в най-хубавата спалня, и ще се преоблека преди вечеря. — Той вдигна ръка. — Не е нужно да го приемате като комплимент към вас. Винаги се мия преди вечеря.
Артур я видя как прехапва долната си устна с малките си бели зъби, сякаш за да се въздържи от саркастичен отговор.
— Да, ваша светлост — каза тя любезно. — Както желаете. — Повика придворната дама при себе си и с нисък глас ѝ даде някакви заповеди на бърз испански. Жената направи реверанс и отведе краля от стаята.
Принцесата се обърна към принц Артур.
— Et tu? — запита тя на латински. — А вие?
— Аз? Какво? — заекна той.
Почувства, че тя се опита да сдържи нетърпеливата си въздишка.
— Бихте ли искали също да се измиете и да си смените жакета?
— Мил съм се — каза той. Още щом думите излязоха от устата му, му се прииска да си отхапе езика. Помисли си, че звучеше като дете, сгълчано от бавачката си. „Мил съм се“, как не. Какво щеше да направи в следващия момент? Да подаде ръцете си с дланите нагоре, за да може тя да се убеди, че е добро момче?
— Тогава ще изпиете ли чаша вино? Или ейл?
Каталина се обърна към масата, където слугите припряно редяха чаши и гарафи.
— Вино.
Тя вдигна една чаша и една гарафа и двете звъннаха, когато се докоснаха, а после отново звъннаха трикратно. Той забеляза с учудване, че ръцете ѝ трепереха.