Настъпва продължително, студено мълчание.
— Заблудила те е — казвам жестоко, пренебрегвайки с един замах нейната репутация и неговата нежност към нея, превръщайки нея в блудница, а него — в глупак, в името на висшето благо.
Той вдига поглед, потресен:
— Така ли?
— Не е била толкова силно наранена, преструвала се е — поклащам глава при мисълта за порочността на младите жени. — Това е стара хитрина. Сигурно е държала мехур с кръв в ръката си и го е спукала, за да видиш кръвта. Сигурно е извикала. Предполагам, че още от самото начало се е разхленчила и е твърдяла, че не може да търпи болката.
Хенри е удивен.
— Точно това направи.
— Смятала е да те накара да изпиташ съчувствие към нея.
— Но аз наистина изпитвах съчувствие!
— Разбира се. Искала е да те накара да смяташ, че си отнел девствеността ѝ, целомъдрието ѝ, и че ѝ дължиш покровителството си.
— Точно това каза!
— Опитала се е да ти заложи капан — казвам. — Не е била девица, преструвала се е на такава. Аз бях девица, когато дойдох в леглото ти, и първата нощ, в която се любихме, беше много истинска и нежна. Спомняш ли си?
— Да — казва той.
— Нямаше вой и плач, все едно сме актьори на сцена. Всичко мина спокойно, с нежност. Нека това ти служи за сравнение — казвам. — Бях истинска девица. Всеки от нас бе първата любов на другия. Нямахме нужда от преструвки и преувеличение. Придържай се към истината за нашата любов, Хенри. Бил си заблуден от една измамница.
— Тя каза… — подхваща той.
— Какво каза? — Не се страхувам. Твърдо съм решена Ан Стафорд да не раздели онова, което Бог и майка ми са съединили.
— Каза, че сигурно си правила любов с Артур — той заеква, видял пребледнялото ми от ярост лице. — Че си лягала с него, и че…
— Не е вярно.
— Не знаех.
— Не е вярно.
— О, да.
— Бракът ми с Артур не беше консумиран. Дойдох при теб като девица. Ти беше първата ми любов. Осмелява ли се някой да твърди нещо различно?
— Не — казва той бързо. — Не. Никой няма да ти каже нещо различно.
— Нито на теб.
— Нито на мен.
— Би ли дръзнал някой да ми каже в лицето, че не си първата ми любов, че не съм дошла при теб като недокосната девица, че не съм твоя вярна законна съпруга и кралица на Англия?
— Не — казва той отново.
— Нито дори ти.
— Нито дори аз.
— Целта на това твърдение е да ме опозори — казвам ожесточено. — И къде ще спре скандалът? Може би ще намекнат, че нямаш право на трона, защото майка ти не е била девица на сватбения си ден?
Той е зашеметен.
— Майка ми ли? Какво за майка ми?
— Говори се, че е лягала с чичо си, узурпатора Ричард — казвам безцеремонно. — Помисли си за това! Говори се също и че легнала с баща ти, преди да са били женени. Говори се, че тя далеч не била девица на сватбения си ден, когато носела косата си разпусната и била облечена в бяло. Говори се, че била двукратно обезчестена, не много повече от блудница, преди да заеме трона. Нима ще позволим хората да говорят такива неща за една кралица? Нима ще допуснеш подобни клюки да те лишат от наследство? Нима ще допуснеш аз да бъда лишена от наследство? И нашият син?
Хенри е толкова потресен, че остава без дъх. Обичаше майка си и никога досега не е мислил за нея като за сексуално същество.
— Тя никога не би… тя беше изключително… как може…
— Виждаш ли? Това се случва, ако позволим на хората да клюкарстват за по-достойните от тях. — Формулирам закона, който ще ме защити. — Позволиш ли на някого да засегне честта ми, няма да можеш да спреш скандала. Това е оскърбление за мен, но и заплаха за теб. Кой знае докъде може да стигне скандалът, щом веднъж намери опора? Клюките срещу кралицата могат да разклатят самия трон. Внимавай, Хенри.
— Тя го каза! — възкликва той. — Ан каза, че не било грях да легна с нея, защото не съм истински женен!