— Излъгала те е — казвам. — Престорила се е, че е девица и ме е оклеветила.
Лицето му поруменява от гняв. Той намира облекчение в яростта.
— Каква блудница! — възкликва грубо. — Каква блудница, да ме изиграе, за да си помисля… каква развратническа хитрост!
— Не можеш да имаш доверие на младите жени — казвам тихо. — Сега, когато си крал на Англия, ще трябва да бъдеш нащрек, любов моя. Ще тичат след теб и ще се опитват да те съблазнят, но ти трябва да ми бъдеш верен. Аз бях твоя девствена невеста, бях твоята първа любима. Аз съм твоя съпруга. Не ме изоставяй.
Той ме взема в обятията си.
— Прости ми — прошепва задъхано.
— Никога повече няма да говорим за това — казвам тържествено. — Няма да го допусна, и няма да позволя на никого да опозори мен или майка ти.
— Не — казва той пламенно. — Кълна се в Бог. Никога няма да говорим отново за това, нито ще позволим на някой друг да говори за него.
На другата сутрин Хенри и Катерина станаха заедно и отидоха тихо на литургия в параклиса на краля. Катерина се срещна с изповедника си и коленичи да признае греховете си. Хенри забеляза, че това не ѝ отне много време — сигурно нямаше големи грехове за изповядване. Той се почувства още по-зле, когато я видя да отива при свещеника си за кратка изповед и да се връща с толкова спокойно изражение. Знаеше, че тя е свята и чиста жена, точно като майка му. Разкаян, скрил лице в ръцете си, той си помисли, че Катерина не само никога не беше изменяла на дадената си дума: вероятно дори не беше изричала лъжа през живота си.
Излизам на лов с придворните, облечена в червена кадифена рокля, твърдо решена да покажа, че съм добре, че съм се върнала, че всичко ще бъде както преди. Дълго и трудно преследваме прекрасен млад елен, който препуска из големия парк, докато хрътките го повалят в потока и Хенри сам влиза във водата, смеейки се, за да му пререже гърлото. Потокът около него разцъфва в червено и покрива с петна дрехите и ръцете му. Смея се заедно с придворните, но от вида на кръвта ми призлява.
Яздим бавно по обратния път; аз се усмихвам, за да прикрия умората си и болката в бедрата, в корема, в гърба. Лейди Маргарет приближава коня си до мен и ми хвърля поглед.
— По-добре да си почивате този следобед.
— Не мога — казвам кратко.
Не е нужно да пита защо. Тя е била принцеса, знае, че една кралица трябва да бъде на показ, независимо от това какво изпитва.
— Знам историята, ако държите да си направите труда да изслушате подобно нещо.
— Вие сте добра приятелка — казвам. — Разкажете ми накратко. Мисля, че вече знам възможно най-лошото.
— След като се оттеглихме за усамотението ви преди раждането, кралят и младите мъже започнали да ходят вечер в града.
— Със стражи ли?
— Не, сами и предрешени.
Потискам една въздишка.
— Никой ли не се е опитал да го спре?
— Граф Съри, Бог да го благослови. Но собствените му синове били част от групата, ставало дума за невинно забавление, а знаете, че на краля не бива да се отказват забавления.
Кимвам.
— Една вечер дошли маскирани в двора и се престорили на лондонски търговци. Дамите танцували с тях, всичко било много забавно. Онази вечер не бях там, бях с вас в усамотението ви; някой ми разказа за това на следващия ден. Не обърнах внимание. Но очевидно един от търговците избрал лейди Ан и танцувал с нея цяла нощ.
— Хенри — казвам аз и долавям горчивината в собствения си шепот.
— Да, но всички смятаха, че е Уилям Комптън. Те са приблизително еднакви на ръст, а и всички носели фалшиви бради и шапки. Знаете какво правят.
— Да — казвам. — Знам какво правят.
— Очевидно са се уговорили, и докато херцогът смятал, че сестра му седи вечер с вас, тя се измъквала и се срещала с краля. Когато веднъж изчезнала за цяла нощ, сестра ѝ не издържала. Елизабет отишла при брат си и го предупредила какво прави Ан. Казали на съпруга ѝ, и всички се изправили открито пред Ан и настояли да узнаят с кого се среща, и тя казала, че е Комптън. Но когато отсъствала и те смятали, че е с любовника си, срещнали Комптън. Тогава разбрали, че тя не се среща с Комптън, а с краля.
Поклащам глава.
— Съжалявам, скъпа моя — казва ми нежно лейди Маргарет. — Той е млад мъж. Сигурна съм, че не става дума за нещо повече от суетност и лекомислие.