Кимвам и не казвам нищо. Спирам коня си, който мята глава и тя се блъска в ръцете ми, отпуснати твърде тежко върху юздите. Мисля си за Ан, извикала от болка, когато девствената ѝ ципа била разкъсана.
— А съпругът ѝ, сър Джордж, лишен ли е от мъжка сила? — питам. — Девица ли е била досега?
— Така се говори — отвръща лейди Маргарет сухо. — Кой знае какво става в една спалня?
— Струва ми се, че знаем какво става в спалнята на краля — казвам горчиво. — Едва ли може да се каже, че са били дискретни.
— Така върви светът — казва тя тихо. — Напълно естествено е, когато сте в усамотение в очакване на раждане, той да си вземе любовница.
Кимвам отново. Това е самата истина. Онова, което ме изненадва, е че изпитвам такава болка.
— Херцогът сигурно е бил много засегнат — казвам, мислейки си за достойнството на този човек, и преди всичко как именно той постави Тюдорите на престола.
— Да — казва тя. Поколебава се. Някаква нотка в гласа ѝ ме предупреждава, че има и друго, и че не е сигурна, че е редно да го казва.
— Какво има, Маргарет? — питам. — Познавам ви достатъчно добре, за да знам, че има още нещо.
— Става дума за нещо, което Елизабет каза на едно от момичетата, преди да замине — казва тя.
— О?
— Елизабет казва, че според сестра ѝ това не било незначително любовно увлечение, което ще продължи, докато сте в усамотение, а после ще бъде забравена.
— Какво друго би могло да бъде?
— Тя смяташе, че сестра ѝ има амбиции.
— Амбиции за какво?
— Мислела, че може да омае краля и да го задържи.
— За един сезон — казвам пренебрежително.
— Не, за по-дълго — казва тя. — Говорил за любов. Той е романтичен млад мъж. Говорил как ще бъде неин до смъртта — тя вижда изражението ми и млъква рязко. — Простете ми, не биваше да казвам тези неща.
Представям си как Ан Стафорд извиква от болка и му казва, че е била девица, истинска девица, че изпитва твърде силна болка, за да продължи. Че той е първият ѝ любовник, единственият ѝ любовник. Знам колко много би му харесало това.
Спирам коня си отново: той хапе юздечката.
— Какво имате предвид с това, че е амбициозна?
— Според мен е смятала, че предвид положението на семейството ѝ и симпатията, породила се между нея и краля, може да стане първа господарка на английския кралски двор.
Примигвам.
— Ами аз?
— Според мен е смятала, че с течение на времето, той може да се обърне от вас към нея. Мисля, че се е надявала да ви замести като негова любима.
Кимвам.
— И, предполагам, е смятала, че ако умра, раждайки детето му, тя ще анулира неконсумирания си брак и ще се омъжи за него?
— Това вероятно е самият връх на амбицията ѝ — казва лейди Маргарет. — И по-странни неща са се случвали. Елизабет Удвил се възкачи на трона на Англия само благодарение на външността си.
— Ан Стафорд беше моя придворна дама — казвам. — Избрах я за тази чест пред много други. Какво да кажем за нейния дълг към мен? А приятелството ѝ с мен? Изобщо ли не е помислила за мен? Ако ми беше служила в Испания, щяхме да живеем денонощно заедно… — млъквам насред изречението; няма как да обясня колко защитени и колко привързани бяхме една към друга в харема на една жена, която винаги е живяла нащрек за погледите на мъжете.
Лейди Маргарет поклаща глава.
— Жените винаги си съперничат — казва тя простичко. — Но досега всички мислеха, че кралят може да вижда само вас. Сега всички научиха, че не е точно така. Сега в страната няма хубаво момиче, което да не си мисли, че короната е свободна и може лесно да бъде взета.
— Тази корона все още е моя — изтъквам.
— Но момичетата все пак се надяват на нея — казва тя. — Така върви светът.
— Ще трябва да изчакат до смъртта ми — казвам студено. — Това чакане може да се окаже дълго дори за най-амбициозното момиче.
Лейди Маргарет кимва. Посочвам зад гърба си и тя поглежда назад. Придворните дами са се разпръснали сред ловците и придворните, яздят, смеят се и флиртуват. От едната страна на Хенри стои принцеса Мери, а от другата — една от придворните ѝ дами. Тя е новодошла в двора, млада и хубава. Девица, без съмнение, още една хубава девица.