— А коя от тези ще е следващата? — питам горчиво. — Следващия път, когато трябва да се оттегля в очакване на раждане, и не мога да ги следя като разгневен ястреб? Някое момиче от семейство Пърси ли ще бъде? Или някоя Сиймор? Или Хауард? Или някоя от семейство Невил? Кое ще е следващото момиче, което ще се добере до краля и ще се опита с чара си да си проправи път до леглото му и да заеме мястото ми?
— Някои от вашите дами ви обичат много — казва тя.
— А някои от тях са готови да използват положението си при мен, за да се доближат до краля — казвам. — Сега, след като видяха една от тях да го прави, те ще чакат шанса си. Ще знаят, че най-лесният път до краля е да влязат в покоите ми, да се преструват на мои приятелки, да предлагат да ми служат. Някоя от тях първо ще ми засвидетелства престорено приятелство и лоялност, а през цялото време ще е нащрек за шанса си. Мога да съм сигурна, че някоя ще го направи, но не мога да знам коя е.
Лейди Маргарет се навежда напред с мрачно лице и гали коня си по шията.
— Да — съгласява се тя.
— И една от тях, една от многото, ще се окаже достатъчно хитра да завърти главата на краля — казвам горчиво. — Той е млад и суетен, и лесно може да бъде подведен. Рано или късно някоя от тях ще го настрои срещу мен и ще поиска мястото ми.
Лейди Маргарет се изправя и ме поглежда прямо; сивите ѝ очи са искрени както винаги.
— Всичко това може и да е вярно; но мисля, че не можете да направите нищо, за да го предотвратите.
— Знам — казвам мрачно.
— Имам добри новини за теб — каза Катерина на Хенри. Бяха разтворили широко прозорците на спалнята ѝ, за да пуснат вътре по-хладния нощен въздух. Беше топла нощ в края на май, и поне веднъж Хенри беше предпочел да си легне рано.
— Кажи ми някакви добри новини — каза той. — Конят ми окуця днес, и не мога да го яздя утре. С радост бих чул някоя добра новина.
— Мисля, че очаквам дете.
Той подскочи в леглото.
— Наистина ли?
— Така мисля — каза тя с усмивка.
— Хвала на Бога! Наистина ли?
— Всъщност сигурна съм.
— Слава на Бога. Ще замина за Уолсингам в минутата, когато родиш нашия син. Ще вървя на колене до Уолсингам! Ще пълзя по пътя! Ще нося чисто бели дрехи. Ще даря перли на Светата Дева.
— Небесната повелителка наистина бе милостива към нас.
— И сега всички ще разберат колко съм надарен с мъжка сила! Излизаш от усамотението си в първата седмица на май, а до края на месеца вече си бременна. Това ще им покаже! Това ще им докаже, че съм съпруг на място.
— Наистина ще им докаже — каза тя спокойно.
— Не е ли твърде рано да си сигурна?
— Пропуснах месечния си цикъл и ми прилошава сутрин. Казаха ми, че това е сигурен признак.
— И ти си сигурна? — Той не бе достатъчно тактичен да облече нетърпението си в изискани думи. — Този път си сигурна? Знаеш, че не може да има грешка?
Тя кимна:
— Сигурна съм. Имам всички признаци.
— Хвала на Бога. Знаех, че ще дойде. Знаех, че един брак, желан от небесата, ще бъде благословен.
Катерина кимна. С усмивка.
— По време на пътуването на двора ще се придвижваме бавно, няма да ловуваш. Част от пътя ще изминем с лодки, с баржи.
— Мисля, че няма да пътувам изобщо, ако позволиш — каза тя. — Искам да си стоя спокойно на едно място това лято, не искам да пътувам дори в носилка.
— Е, добре, аз ще замина на обиколката с двора, а после ще се прибера у дома при теб — каза той. — А какво празненство ще устроим само, когато се роди бебето ни! Кога ще бъде?
— След Коледа — каза Катерина. — По Нова година.
Зимата на 1510 г.
Трябваше да стана гадателка — толкова точна се оказах с предсказанието си, дори без мавърско сметало. Празнуваме Коледа в Ричмънд и дворът ликува, заради моето щастие. Бебето в утробата ми е едро, и рита толкова силно, че когато Хенри положи длан върху тялото ми, чувства как малката петичка блъска ръката му. Няма съмнение, че той е жив и силен, и неговата жизненост носи радост на целия двор. Когато седя по време на съвета, понякога трепвам при странното усещане от движението му в мен, от начина, по който тялото му се притиска в моето, и някои от старите съветници се смеят — след като са виждали собствените си съпруги в същото състояние — от радост, че най-сетне ще има наследник за Англия и Испания.
Моля се, но не очаквам задължително да е момче. Дете за Англия, дете за Артур — това е всичко, което искам. Ако това е желаната от него дъщеря, ще я нарека Мери, както помоли той.