Никога не съм познавала такава проста радост. Когато задрямвам, се будя със сърце, изпълнено с възторг, още преди да зная защо. После си спомням. Имам син за Англия, за Артур и за Хенри; и се усмихвам и обръщам глава, и онзи, който се намира близо до леглото ми точно в този миг, отговаря на въпроса, преди да съм го задала: „Да, синът ви е добре, ваша светлост.“
Хенри е изцяло погълнат от грижите за сина ни. Влиза и излиза да ме види по двайсет пъти на ден с въпроси и с новини за нещата, които е уредил. Назначил е домакинство от не по-малко от четирийсет души за това мъничко бебе, и вече е избрал стаите в двореца Уестминстър, където ще се събират съветниците му, когато стане млад мъж. Усмихвам се и не казвам нищо. Хенри планира най-пищното кръщение, виждано някога в Англия, нищо не е твърде добро за този Хенри, който ще бъде Хенри Девети. Понякога, когато седя на леглото си, уж за да пиша писма, рисувам неговия монограм. Хенри IX: моят син, кралят на Англия.
Традиционният избор на наставници във вярата и застъпници пред Бога за новороденото е направен много внимателно: Маргарита Австрийска, дъщеря на император, и френският крал Луи XII. Следователно той, този малък Тюдор, вече работи, за да пропъди подозрителността на французите срещу нас, да укрепи съюза ни с фамилията Хабсбург. Когато ми го донасят и слагам пръста си в дланта на мъничката му ръка, пръстите му се свиват, сякаш за да я стиснат. Сякаш иска да хване ръката ми. Сякаш би могъл да отвърне на обичта ми. Лежа тихо, наблюдавайки го как спи, притиснала пръст към малката му длан, покрила с другата си ръка нежната му главица, където чувствам равномерното туптене на пулса.
Негови кръстници са архиепископ Уоръм, моят скъп и верен приятел Томас Хауард, граф Съри, както и графът и графинята на Девън. Скъпата ми лейди Маргарет ще управлява детската му стая в Ричмънд. Това е най-новият и най-чистият от всички дворци близо до Лондон, и независимо къде сме, дали в Уайтхол, в Гринич или Уестминстър, ще ми бъде лесно да го посещавам.
Почти непоносимо ми е да оставя да го отведат, но за него е по-добре да бъде в провинцията, отколкото в Сити. При това ще го виждам най-малко веднъж в седмицата; Хенри ми обеща, че ще го виждам всяка седмица.
Хенри замина за параклиса на света Богородица в Уолсингам, както бе обещал, и Катерина го помоли да каже на монахините, които държаха параклиса, че тя ще дойде лично следващия път, когато разбере, че очаква дете. Когато следващото бебе започнеше да расте в утробата на кралицата, тя щеше да въздаде благодарност за благополучното раждане на първото и да се помоли за благополучното раждане на второ дете. Помоли краля да каже на монахините, че тя ще идва при тях всеки път, когато очаква дете, и че се надява да ги посети много пъти.
Даде му тежка кесия със злато.
— Ще им предадеш ли това от мое име, за да се молят за мен?
Хенри взе кесията.
— Те се молят за кралицата на Англия, защото това е техен дълг — каза той.
— Искам да им го напомня.
Хенри се върна в двора за най-пищния турнир, който Англия беше виждала, и Катерина се надигна от леглото си, за да го организира за него. Преди да замине, той си беше поръчал нови доспехи, и тя нареди на своя фаворит, Едуард Хауард, талантливия по-малък син на рода Хауард, да се погрижи доспехите да отговарят точно на мерките на слабия и строен млад крал, а изработката да бъде съвършена. Тя заръча да ушият флагове и да окачат гоблени, да подготвят поетични драми, в които да се разказва за славни събития, и да има злато навсякъде: флагове и завеси от златен брокат, бродирани със злато драперии, златни блюда и златни чаши, златни върхове на украсените с орнаменти копия, позлатени щитове, злато дори по седлото на кралския кон.
— Това ще бъде най-пищният турнир, който Англия е виждала някога — каза ѝ Едуард Хауард. — Английско рицарство и испанска елегантност. Ще бъде нещо прекрасно.
— Това е най-голямото празненство, което сме имали — каза тя, като се усмихваше. — По най-големия повод.
Зная, че подготвих изключително зрелище за Хенри, но когато той излиза на арената за турнири, дъхът ми секва. Модно е рицарите, които са дошли да участват в турнира, да си изберат мото; понякога дори съчиняват поема или играят роля в жива картина, преди да излязат на арената. Хенри запази своето мото в тайна и не ми каза какво ще бъде. Сам поръча флага си, жените постоянно се смеят и се крият от мен, докато бродират думите върху флага от коприна в зеления цвят на Тюдорите. Наистина нямам представа какво ще гласи девизът до мига, когато той се покланя пред мен в кралската ложа, знамето се раздипля и неговият херолд високо оповестява титлата му за турнира „Рицарят Вярно Сърце“.