Сега знам, че съм била глупава да виня себе си. Не съм извършила никакво престъпление, никакъв толкова ужасен грях, че Бог, милостивият Бог от молитвите на детството ми, да ме накаже с такава ужасна скръб. Никой добър Бог не би погубил такова сладко бебе, такова съвършено бебе с такива сини очи, само за да упражни божествената Си воля. В сърцето си знам, че такова нещо е невъзможно, не може да има такъв Бог. Макар в първите най-ужасни изблици на скръбта си да винях себе си и Бог, сега знам, че това не е било наказание за грях. Знам, че удържах обещанието си, обещанието, дадено на Артур, поради най-основателни причини; и че Бог ме е взел под закрилата Си.
Ужасният, смразяващ, мрачен факт на загубата на бебето ми сякаш отстъпва заедно с ужасния, мразовит мрак на тази английска зима. Една сутрин шутът дойде, каза ми някаква шега и аз се засмях на глас. Сякаш се беше отворила врата, която дълго е стояла здраво заключена. Осъзнавам, че мога да се смея, че е възможно да бъда щастлива, че смехът и надеждата могат да се върнат при мен и може би дори мога да забременея отново и пак да почувствам онази завладяваща нежност.
Започвам отново да чувствам, че съм жива, че отново съм жена с надежди и планове, че съм онази жена, в която се превърна момичето от Испания. Мога да усетя, че съм жива: застанала на половината път между бъдещето и миналото си.
Сякаш преглеждам основно тялото си като ездач след лошо падане от кон, потупвайки ръцете и краката си, уязвимото си тяло, сякаш търся трайни увреждания. Вярата ми в Бог се връща напълно неразклатена, по-твърда от всякога. Изглежда, че има само една голяма промяна: вярата ми в моите родители е накърнена. За първи път в живота си наистина мисля, че е възможно да са сгрешили.
Спомням си добротата на мавърския лекар към мен и ми се налага да променя възгледите си за неговия народ. Човек, който може да види врага си така сломен, както той видя мен, и въпреки това е в състояние да погледне на своята неприятелка с такова дълбоко състрадание, не може да бъде наречен варварин и дивак. Може да е неверник — може да е напълно заблуден — но със сигурност трябва да му бъде позволено да прави свои собствени заключения със собствени доводи. А от това, което знам за този човек, съм сигурна, че доводите му ще бъдат основателни.
Иска ми се да изпратя някой добър свещеник да се пребори за душата му, но не мога да кажа, както щеше да каже майка ми, че той е духовно мъртъв, негоден за нищо, освен за смърт. Той улови ръцете ми, за да ми съобщи тежките новини, и видях в очите му нежност, която ми напомни за нежността в погледа на Светата Дева. Вече не мога да отхвърлям маврите като еретици и врагове. Трябва да осъзная, че те са мъже и жени, способни на грешки като нас, изпълнени с надежди като нас, предани на вярата си, както ние на нашата.
И това на свой ред ме кара да се усъмня в мъдростта на майка си. Някога бях готова да се закълна, че тя знае всичко, че нейната повеля трябва да се слуша винаги. Но сега пораснах достатъчно, за да мисля по-задълбочено за нея. Бях оставена в нищета по време на вдовството си, защото подготвеният от нея договор беше небрежно написан. Бях изоставена съвсем сама в чужда страна, защото, макар тя да ме повика с привидна настойчивост — всъщност това беше само за показ; не би ме приела обратно в Испания на никаква цена. Тя прояви коравосърдечие, продължавайки да се придържа към плана си за мен, и ме остави сама, мен, нейната родна дъщеря.
И накрая, бях принудена да намеря тайно лекар и да се посъветвам с него скрито, защото тя беше изпълнила своята роля в прогонването на най-добрите лекари, най-добрите учени и най-будните умове от християнския свят. Беше заклеймила мъдростта им като грях и останалата част от Европа беше последвала примера ѝ. Тя освободи Испания от евреите, и от техните умения и кураж, прочисти Испания от маврите и тяхната начетеност и дарби. Тя, жена, която се възхищаваше на начетеността, прогони онези, които се наричат Хора на Книгата. Тя, която се бореше за справедливост, постъпи несправедливо.
Все още не мога да разбера какво може да означава това отчуждение за мен. Майка ми е мъртва, не мога да я упрекна или да споря с нея сега, освен във въображението си. Но знам, че през тези месеци в мен настъпи дълбока и трайна промяна. Стигнах до свое разбиране за своя свят, което не е нейното разбиране за нейния свят. Не подкрепям организирането на кръстоносен поход срещу маврите, нито срещу когото и да било. Не подкрепям гоненията, нито жестокостта към тях заради цвета на кожата им или вярата в сърцата им. Знам, не майка ми не е непогрешима, вече не вярвам, че тя и Бог мислят като един. Макар че все още обичам майка си, вече не я боготворя. Предполагам, че най-сетне пораствам.