Ако англичаните са били оставени да гният в лагера, то е било, защото е имал нужда от тях точно където са били — в лагера. Не го е било грижа, че се поболяват и стават лениви. Това ме накара да погледна отново картата и тогава разбрах какво прави. Използваше ги като противотежест, като пасивно средство за отвличане на вниманието. Четях докладите на нашите командири, когато пристигаха, оплакванията им от безполезното им бездействие, движението им по границата, как забелязвали френската армия и били забелязвани от нея, но не получили заповеди да влязат в сражение; и разбрах, че съм права. Баща ми принуждаваше английските войски да тъпчат на едно място във Фуентерабия, така че французите, разтревожени от наличието на такава войска по фланга си, да разположат армията си в отбрана. Пазейки се от англичаните, те не биха могли да атакуват баща ми, който, сам и необременен, начело на войските си, влезе в незащитеното кралство Навара и така взе онова, което желаеше от толкова отдавна, без разноски или опасност за самия себе си.
— Скъпи мой, твоите войници не бяха опитни и се оказаха недостатъчно добри — казвам на разстроения си млад съпруг. — Никой не оспорва смелостта на англичаните. Никой не може да се усъмни в теб.
— Той казва… — Хенри размахва писмото към мен.
— Няма значение какво пише той — казвам търпеливо. — Трябва да гледаш какво прави.
Поглежда ме с толкова наскърбено изражение, че не мога да се заставя да му обясня как баща ми го е използвал, направил го е на глупак, използвал е армията му, използвал е дори мен, за да завоюва за себе си Навара.
— Баща ми взе заплащането си, преди да си свърши работата, това е всичко — казвам решително. — Сега трябва да го накараме да свърши работата.
— Какво имаш предвид? — Хенри все още е озадачен.
— Да ми прости Господ, че го казвам, но баща ми е майстор в двойните игри. Ако смятаме да сключваме договори с него, ще трябва да се научим да бъдем хитри като него. Той сключи договор с нас и каза, че ще бъде наш партньор във войната срещу Франция, но единственото, което стана, е че му спечелихме Навара, като изпратихме армията си, а после я върнахме у дома.
— Те бяха опозорени. Аз бях опозорен.
Той не може да разбере това, което се опитвам да му кажа.
— Твоята армия направи точно това, което баща ми искаше от нея. В този смисъл това беше изключително успешна кампания.
— Не направиха нищо! Той ми се оплаква, че не са годни за нищо!
— С това „нищо“ притиснаха французите. Помисли си за това! Французите изгубиха Навара.
— Искам да изправя Дорсет пред военен съд!
— Да, можем да направим това, ако желаеш. Но главното е, че все още имаме армията си, изгубихме само две хиляди души, а баща ми е наш съюзник. Длъжник ни е за тази година. Догодина можеш да се върнеш във Франция, и този път баща ми ще се сражава за нас, а не ние за него.
— Той казва, че ще завладее Гиена заради мен, казва го, сякаш не мога да го направя сам! Говори ми като на слабак с безполезна войска!
— Добре — казвам, за негова изненада. — Да го оставим да завладее Гиена за нас.
— Той иска да му платим.
— Нека платим за това. Какво значение има, щом баща ми е на наша страна, когато тръгваме на война с французите? Ако извоюва Гиена за нас, това е в наша полза; ако не успее, а само отвлече вниманието на французите, когато нахлуем на север от Кале, тогава всичко пак е от полза за нас.
За миг той ме зяпва, замаян. После разбира какво искам да кажа.
— Той ще притисне французите заради нас, докато настъпваме, точно както направихме ние за него?
— Именно.
— Ще го използваме, както той използва нас?
— Да.
Хенри е удивен.
— Баща ти ли те научи как да правиш това — да планираш предварително, сякаш една кампания е шахматна дъска и трябва да движиш пионките по нея?
Поклащам глава: