— Той трябва да се научи как да води войници в битка — казва ми Томас Хауард. — А не момчета в бардак — извинете, ваша светлост.
— Зная — отвръщам. — Трябва да си извоюва име. Но има толкова голям риск.
Старият войник слага длан върху моята.
— Твърде малко крале загиват в битка — казва той. — Не мислете за крал Ричард, защото той почти се натъкна на мечовете. Знаеше, че е предаден. В повечето случаи за кралете се плаща откуп. Рискът не е и наполовина толкова голям като онзи, пред който ще сте изправени, ако екипирате армия и я изпратите през Ламанша във Франция, а после се опитате да надвиете шотландците с хората, които са ви останали.
За миг оставам мълчалива. Не знаех, че е прозрял какво планирам.
— Кой знае, че смятам да направя именно това?
— Само аз.
— Казали ли сте на някого?
— Не — казва той стоически. — Моят дълг е на първо място към Англия, и считам, че сте права. Трябва да приключим с шотландците веднъж завинаги, и е по-добре да го направим, докато кралят е на сигурно място отвъд морето.
— Виждам, че не се безпокоите твърде много за безопасността ми? — отбелязвам.
Той свива рамене и се усмихва.
— Вие сте кралица — казва. — Силно обичана може би. Но винаги можем да си намерим друга кралица. Нямаме друг крал от династията на Тюдорите.
— Зная — казвам. Това е истина, ясна и чиста като бистра вода. Аз мога да бъда заменена, но Хенри не може. Не и докато не родя син за Тюдорите.
Томас Хауард е отгатнал плана ми. Не се съмнявам нито за миг какъв е дългът ми. Така е, както Артур ме научи — най-голямата опасност за сигурността на Англия идва от север, от шотландците, и следователно би трябвало да потегля именно на север. Хенри трябва да бъде насърчен да сложи най-хубавите си доспехи, за да тръгне с най-обичаните си приятели на нещо като голям турнир срещу французите. Но по северната граница ще има кървава работа; една победа там ще ни даде сигурност за поколения напред. Ако искам да направя Англия безопасна за себе си и за неродения си син, и за кралете, които ще дойдат след мен, трябва да нанеса поражение на шотландците.
Дори и ако никога не родя син, дори и никога да нямам повод да отида в Уолсингам, за да благодаря на Светата Дева за сина, с който ме е дарила, пак ще съм изпълнила първия си и най-голям дълг към тази страна, моята обична Англия, ако победя шотландците. Дори ако умра, докато го изпълнявам.
Поддържам решимостта на Хенри. Не му позволявам да изгуби самообладанието или волята си. Споря с членовете на кралския съвет, които предпочитат да тълкуват ненадеждността на баща ми като поредния знак, че не бива да тръгваме на война. Отчасти съм съгласна с тях. Мисля, че нямаме сериозна кауза за война срещу Франция, и че не можем да спечелим много. Но знам, че Хенри безумно иска да тръгне на война и смята, че Франция е негов враг, а крал Луи — негов съперник. Искам Хенри да не ми пречи това лято, когато възнамерявам да разгромя шотландците. Знам, че единственото нещо, което може да отклони вниманието му, ще бъде една бляскава и славна война. Искам война, не защото се гневя на французите или защото искам да покажа на баща ми колко сме силни; искам война, защото на юг от нас са французите, а на север — шотландците, и ще трябва да воюваме с едните и да разиграваме другите, за да опазим Англия в безопасност.
Прекарвам часове на колене в кралския параклис; но този, към когото се обръщам, е Артур, в дълги, безмълвни блянове. „Сигурна съм, че съм права, любов моя“, шепна в сключените си ръце. „Сигурна съм, че ти беше прав, когато ме предупреждаваше за опасността от страна на шотландците. Трябва да подчиним шотландците, или никога няма да имаме кралство, в което да може да се спи спокойно. Ако успея да постигна своето, това ще бъде годината, когато ще се реши съдбата на Англия. Ако постигна своето, ще изпратя Хенри срещу французите, а аз ще тръгна срещу шотландците и съдбата ни може да се реши. Знам, че шотландците са по-голямата опасност. Всички мислят за французите — брат ти мисли единствено за тях, — но тези хора не знаят нищо за реалността на войната. Неприятелят, който е от другата страна на морето, колкото и да го мразите, е по-маловажен враг от онзи, който може да прекоси границата ти за една нощ.“