— Не мога да яздя. Дрехите ми за езда още не са разопаковани.
Той се поколеба:
— Не можете ли просто да излезете с тези дрехи?
Каталина се засмя:
— Тези дрехи са от кадифе и коприна. Не мога да яздя с тях. А освен това не мога да препускам из Англия като някой от онези странстващи актьори.
— О — каза той. — Е, ще се качите ли тогава в носилката си? Няма ли това да ни забави много?
— Съжалявам за това, но ми е наредено да пътувам в носилка — каза тя. — Със спуснати завеси. Не мога да си представя, че дори баща ви би искал да препускам из околността с прибрани и вдигнати поли.
— Разбира се, че принцесата не може да язди днес — заяви Бъкингамският херцог. — Нали ви казах. Тя трябва да пътува в носилката си.
Хари сви рамене:
— Е, не знаех. Никой не ми каза как ще бъдете облечена. В такъв случай мога ли да избързам напред? Моите коне ще са много по-бързи от мулетата.
— Можете да яздите напред, но така, че да ви виждаме — реши Каталина. — След като се очаква да ме ескортирате, би трябвало да бъдете с мен.
— Нали казах — отбеляза тихо Бъкингамският херцог и си размени лека усмивка с принцесата.
— Ще чакам на всеки кръстопът — обеща Хари. — Аз съм ваш ескорт, не забравяйте. А на сватбения ви ден отново ще ви придружавам. Приготвил съм си бял костюм със златни прорези на ръкавите.
— Колко прекрасно ще изглеждате — каза тя и го видя как се изчерви от удоволствие.
— О, не знам…
— Сигурна съм, че всички ще отбележат какво красиво момче сте — каза тя, тъй като той изглеждаше доволен.
— Всички винаги ме приветстват с много силни възгласи — довери ѝ той. — И ми харесва да знам, че хората ме обичат. Баща ми казва, че единственият начин да запазиш трона си е да бъдеш обичан от народа. Баща ми казва, че в това била грешката на крал Ричард.
— Майка ми казва, че начинът да задържиш един трон е да служиш на Бог.
— О — каза той, явно не беше впечатлен. — Е, различни страни, предполагам.
— Значи ще пътуваме заедно — каза тя. — Ще съобщя на хората си, че сме готови да продължим.
— Аз ще им кажа — настоя той. — Аз съм този, който ви ескортира. Аз ще давам заповедите, а вие ще си почивате в носилката. — Той ѝ хвърли бърз кос поглед. — Когато стигнем до двореца Ламбет, ще останете в носилката си, докато дойда да ви взема. Ще дръпна завесите и ще ви въведа вътре, а вие трябва да ме държите за ръка.
— Това много би ми харесало — увери го тя и видя как по лицето му отново бързо изби руменина.
Той се отдалечи припряно, а херцогът ѝ се поклони с усмивка.
— Той е много будно момче, много нетърпеливо и енергично — каза той. — Трябва да извините прекаленото му въодушевление. Твърде много го глезят.
— Любимец на майка си? — попита тя, мислейки си за обожанието на родната си майка към единствения ѝ син.
— Още по-лошо — каза херцогът с усмивка. — Майка му го обича, както е и редно, но баба му го пази като зеницата на окото си, а тя е тази, която управлява двора. За щастие той е добро момче и има добри обноски. Твърде добър е по природа, за да се поквари, а майката на краля уравновесява глезенето с поучения.
— Значи тя е отстъпчива и снизходителна жена? — попита Каталина.
Той нададе лек, сподавен смях.
— Само към сина си — каза. — Ние останалите я намираме за — хм — по-скоро величествена, отколкото майчински настроена.
— Може ли да поговорим отново в Ламбет? — попита Каталина, изкушена да узнае още за домакинството, към което щеше да се присъедини.
— В Ламбет и в Лондон, навсякъде ще ви служа с гордост — каза младият мъж, с горящи от възхищение очи. — Трябва само да ми нареждате какво желаете. Ще бъда ваш приятел в Англия, можете да разчитате на мен.
Трябва да имам смелост. Аз съм дъщеря на една храбра жена, и съм се готвила за това цял живот. Когато младият херцог ми говореше толкова мило, нямаше защо да ми се иска да заплача, беше глупаво. Трябва да си държа главата високо изправена и да се усмихвам. Майка ми каза, че ако се усмихвам, никой няма да узнае, че тъгувам за вкъщи или се страхувам; ще се усмихвам непрестанно, колкото и странно да ми изглежда всичко.
И макар че тази Англия ми се струва толкова странна сега, ще свикна. Ще усвоя порядките им и ще се чувствам тук като у дома. Техните странни порядки ще станат мои порядки, а най-ужасните неща — нещата, които за мен са напълно непоносими — ще променя, когато стана кралица. А и във всеки случай положението ще е по-добро за мен, отколкото беше за сестра ми Исабел. Тя беше омъжена само няколко месеца, а после трябваше да се прибере у дома, овдовяла. Нещата ще са по-добри за мен, отколкото за Мария, която трябваше да последва стъпките на Исабел и да отиде в Португалия, за мен ще е по-добре, отколкото за Хуана, която се е поболяла от любов по съпруга си Филип. Трябва да бъде по-добре за мен, отколкото беше за Хуан, клетия ми брат, който умря толкова скоро след като намери щастието. И винаги ще бъде по-добре за мен, отколкото за майка ми, прекарала детството си в несигурност.