Принц Хари, десетгодишният Йоркски херцог, беше толкова горд с одеждите си от бяла тафта, че почти не погледна Каталина, докато не стигнаха до западните двери на катедралата „Сейнт Пол“, а после се обърна и се взря в нея, опитвайки се да види лицето ѝ през изящната дантела на късия бял воал. Пред тях се простираше издигната пътека, обточена с червено сукно, обковано със златни гвоздеи, водеща на височината на главите им от големия вход на църквата, където гражданите на Лондон се тълпяха, за да виждат по-добре, нагоре по дългата пътека между скамейките, до олтара, където стоеше принц Артур, пребледнял от нерви, на шестстотин бавни церемониални крачки разстояние.
Каталина се усмихна на малкото момче до себе си, и той засия от удоволствие. Дланта ѝ легна спокойно и уверено върху протегнатата му ръка. Той се поколеба още миг, докато всички в огромната църква осъзнаха, че невестата и принцът са на прага, чакащи да влязат, възцари се тишина, всички проточиха шии да видят булката, и тогава, в точния, най-драматичен момент, той я поведе напред.
Каталина долови шума на насъбралото се множество, докато минаваше край хората, високо на сцената, която крал Хенри бе наредил да издигнат, за да могат всички да видят как цветето на Испания среща розовия храст на Англия. Принцът се обърна, когато тя се отправи към него, но за миг беше заслепен от раздразнение при вида на брат си, който водеше принцесата така, сякаш сам той беше женихът, хвърляйки погледи наоколо, докато вървеше, приемайки със самодоволната си усмивчица почтителното докосване на шапките и шумоленето на полите в реверанс, сякаш той беше този, когото всички бяха дошли да видят.
После и двамата застанаха до Артур и Хари трябваше да отстъпи назад, макар и неохотно, когато принцът и принцесата застанаха пред архиепископа заедно и коленичиха заедно върху специално избродираните бели копринени възглавнички.
„Никоя двойка не е била по-здраво обвързвана“, помисли си кисело крал Хенри, който седеше на скамейката на кралското семейство със съпругата си и с майка си. „Родителите ѝ бяха склонни да ми се доверят толкова, колкото и на някоя змия, а аз винаги съм гледал на баща ѝ като на сметкаджия и търгаш с наполовина мавърски произход. Девет пъти е потвърждаван годежът им. Това ще бъде брак, който нищо не може да разтрогне. Баща ѝ не може да се измъкне от него, независимо какви мисли ще му дойдат впоследствие. Сега той ще ме защитава срещу Франция; това е наследството на дъщеря му. Дори самата мисъл за нашия съюз ще сплаши французите и ще ги държи в мир с нас, а ние трябва да имаме мир.“
Той хвърли поглед към съпругата си, която стоеше до него. Тя наблюдаваше с пълни със сълзи очи сина си и неговата невеста, докато архиепископът повдигна сключените им ръце и ги обви в свещения си епитрахил. Лицето ѝ, прекрасно от вълнението, не го трогна. Кой знаеше какво си мисли тя зад тази прекрасна маска? Може би за собствената си женитба — съюзът на Йорк и Ланкастър, който я постави като съпруга на трона, полагащ ѝ се по силата на нейното собствено право? Или си мислеше за мъжа, когото би предпочела като съпруг? Кралят се намръщи. Никога не беше сигурен в съпругата си, Елизабет. Общо взето, предпочиташе да не я взема под внимание.
Зад нея майка му, Маргарет Боуфорт, със сурово и твърдо като кремък изражение, наблюдаваше младата двойка с едва доловима усмивка. Това беше триумфът на Англия, това беше триумфът на сина ѝ, и нещо много повече, това бе нейният триумф — да измъкне това неблагородно семейство на копелета от провала, да отправи предизвикателство срещу властта на Йорк, да победи един властващ крал, да завладее самия престол на Англия противно на всички шансове. Това бе нейно дело. Това се дължеше на нейния план да върне сина си от Франция в подходящия момент, за да предяви претенции за трона си. Именно сключените от нея съюзи му осигуриха войници за битката. Именно нейният боен план остави узурпатора Ричард отчаян на бойното поле при Босуърт, и именно нейна бе тази победа, която тя празнуваше през всеки ден от живота си. А този брак бе връхната точка на нейната дълга борба. Тази невеста щеше да я дари с внук, крал за Англия, в чиито жили щеше да тече както испанска кръв, така и кръвта на Тюдорите, и още един син след него, и след него друг: и така щеше да създаде династия от Тюдори, която нямаше да има край.