Каталина повтори думите на брачната клетва, почувства тежестта на студен пръстен върху пръста си, обърна лице към новия си съпруг и почувства замаяна студената му целувка. Когато тръгна отново по нелепата пътека и видя усмихнатите лица, които се простираха от краката ѝ до стените на катедралата, започна да осъзнава, че беше свършено. А когато излязоха от хладната тъмнина на катедралата на ярката светлина на зимното слънце отвън и чуха приветствения рев на тълпата за Артур и неговата невеста, за принца и принцесата на Уелс, тя осъзна, че беше изпълнила дълга си окончателно и изцяло. Беше обещана на Артур от детинство, а сега, най-после, бяха женени. Бе назовавана „принцеса на Уелс“ още от тригодишна, а сега, най-после, беше приела името си, и беше заела мястото си в света. Тя вдигна поглед и се усмихна, а тълпата, възхитена от безплатното вино, от хубостта на младото момиче, от обещанието, че не я заплашва гражданска война, което можеше да дойде само когато бе осигурен наследник на кралската династия, ревна одобрително.
Те бяха съпруг и съпруга, но не си казаха повече от няколко думи през остатъка от дългия ден. Имаше официално угощение, и макар да бяха настанени един до друг, имаше наздравици, които трябваше да се вдигнат, речи, които трябваше да се изслушат, и свирещи музиканти. След продължителната вечеря с много блюда имаше забавление с поезия, певци и жива картина. Никой никога не беше виждал да се хвърлят толкова много пари по един-единствен повод. Празненството беше по-пищно от сватбата на самия крал, по-пищно дори от собствената му коронация. Това беше нов поглед към положението на английската корона, който показваше на света, че този брак на наследника на Тюдорите с испанската принцеса е едно от най-големите събития на новата епоха. Две нови династии заявяваха съществуването и мощта си чрез този съюз: Фердинанд и Изабела с новата държава, която създаваха от Ал Андалус, и Тюдорите, които заявяваха владетелските си права над Англия.
Музикантите засвириха испански танц и след едно кимване на свекърва си, кралица Елизабет се наведе през масата и каза тихо на Каталина:
— За всички ни ще бъде голямо удоволствие, ако потанцувате.
Владеейки се напълно, Каталина се надигна от стола си и отиде в центъра на голямата зала, докато дамите ѝ се събраха около нея, подредиха се в кръг и се хванаха за ръце. Танцуваха павана, същия танц, който Хенри беше видял в Догмърсфийлд, и той наблюдаваше снаха си с присвити очи. Несъмнено, тя беше най-съблазнителната млада жена в стаята, жена, с която всеки веднага би пожелал да сподели легло. Жалко, че едно студено и безчувствено същество като Артур със сигурност нямаше да съумее да я научи на насладите, които можеха да се изпитат между завивките. Ако допуснеше двамата да отидат в замъка Лъдлоу, тя щеше или да умре от отегчение, или да потъне в пълно безразличие. От друга страна, ако я задържеше до себе си, тя щеше да бъде наслада за очите му, можеше да я гледа как танцува, можеше да я гледа как разведрява двора. Въздъхна. Помисли си, че не би се осмелил.
— Възхитителна е — отбеляза кралицата.
— Да се надяваме — каза той кисело.
— Милорд?
Той се усмихна на изражението ѝ — изненадано и въпросително.
— Не, нищо. Права сте, възхитителна е наистина. И изглежда здрава, нали? Доколкото можете да предположите?
— Сигурна съм, че е, а майка ѝ ме увери, че е много порядъчно момиче.
Той кимна.
— Онази жена би казала какво ли не.
— Но със сигурност не и нещо, което би ни подвело? Не и по такъв важен въпрос? — предположи тя.
Той кимна и изостави темата. Благият характер на съпругата му и вярата ѝ в другите не беше нещо, което би могъл да промени. Тъй като нямаше влияние върху политиката, нейните мнения нямаха значение.
— А Артур? — каза той. — Изглежда, че расте и укрепва? Моля се Богу да има силния дух на брат си.
И двамата погледнаха младия Хари, който стоеше, наблюдавайки танцуващите, с лице, поруменяло от вълнение, със светнали очи.
— О, Хари — каза с умиление майка му. — Никога не е имало по-красив и по-весел принц от Хари.
Испанският танц свърши и кралят плесна с ръце.
— Сега Хари и сестра му — нареди той. Не искаше да насилва Артур да танцува пред невестата си. Момчето танцуваше непохватно и сковано, с неумело размахване на крайници, отчаяно съсредоточено. Но Хари изгаряше от желание да танцува и в миг се озова при сестра си, принцеса Маргарет. Музикантите познаваха музикалния вкус на младите кралски особи, и засвириха бърз весел танц. Хари захвърли жакета си настрани и се впусна в танца, разсъблечен по риза като някой селянин.