Испанските грандове ахнаха, шокирани от поведението на младия принц, но английските придворни се усмихваха заедно с родителите му на неговата енергия и на въодушевлението му. След като двамата бързо изпълниха финалните завъртания и оживени движения, всички заръкопляскаха, смеейки се. Всички освен принц Артур, който се взираше някъде към средата на стаята, твърдо решен да не гледа как брат му танцува. Опомни се стреснато едва когато майка му положи длан върху ръката му.
— Дай Боже да се е размечтал за първата си брачна нощ — отбеляза баща му пред майка си, лейди Маргарет. — Макар да се съмнявам.
Тя се изсмя остро.
— Не мога да кажа, че имам особено добро мнение за невестата му — каза тя критично.
— Нима? — попита той. — Но вие сама видяхте договора.
— Харесвам цената, но стоката не е по моя вкус — каза тя с обичайното си язвително остроумие. — Тя е крехко, хубавичко създание, нали?
— Би ли предпочела някоя снажна и яка доячка?
— Бих предпочела момиче с широки бедра, което да ни роди синове — каза тя безцеремонно. — Пълна детска стая със синове.
— На мен ми изглежда достатъчно добре — заяви той. Знаеше, че никога няма да може да каже колко добре му изглеждаше тя. Не биваше никога да си го помисля, дори тайно.
Дамите на Каталина я положиха в брачното ложе, Мария де Салинас я целуна за лека нощ, а доня Елвира ѝ даде майчинска благословия, но Артур трябваше да понесе още една поредица от непочтителни подмятания, придружени с тупане по гърба, преди приятелите и компаньоните му да го придружат до вратата ѝ. Настаниха го в леглото до принцесата, която лежеше неподвижна и безмълвна, докато непознатите мъже се смееха и им пожелаваха лека нощ, а после влезе архиепископът да напръска завивките със светена вода и да се помоли над младата двойка. Отвеждането им в спалнята не би могло да бъде по-публично, освен ако не бяха разтворили вратите, та всички граждани на Лондон да видят двамата млади един до друг, сковани и смутени, в брачното им легло. На двамата им се стори, че минаха часове, докато вратите най-сетне се затвориха пред усмихнатите, любопитни лица, и двамата останаха съвсем сами, облегнати на възглавниците, застинали като двойка свенливи кукли.
Цареше тишина.
— Би ли искала чаша ейл? — предложи Артур с глас, изтънял от нервност.
— Не обичам особено много ейл — каза Каталина.
— Този е различен. Наричат го „сватбен ейл“, подсладен е с медовина и подправки. Пие се за кураж.
— Имаме ли нужда от кураж?
Усмивката ѝ го насърчи и той се измъкна от леглото да ѝ донесе една чаша.
— Струва ми се, че да — каза той. — Ти си чужденка в нова страна, а аз не познавам отблизо други момичета освен сестрите си. И двамата имаме много да учим.
Тя пое чашата горещ ейл от него и отпи от замайващото питие.
— О, приятно е.
Артур пресуши наведнъж една чаша и си наля нова. После се върна в леглото. Струваше му се като натрапничество да повдигне завивката и да се настани до нея; представата да издърпа нагоре нощната ѝ риза и да я възседне му беше изцяло чужда.
— Ще духна свещта — обяви той.
Внезапната тъмнина ги погълна, само жаравата от огъня проблясваше в червено.
— Много ли си уморена? — попита той, като копнееше тя да каже, че е твърде уморена, за да изпълни дълга си.
— Ни най-малко — каза тя любезно; безтелесният ѝ глас се разнесе от тъмнината. — А ти?
— Не.
— Искаш ли да спиш сега? — попита той.
— Зная какво трябва да направим — каза тя рязко. — Всичките ми сестри са били омъжени. Знам всичко за това.
— Аз също знам — каза той, засегнат.
— Не исках да кажа, че не знаеш. Исках да кажа, че не е нужно да се боиш да започнеш. Знам какво трябва да правим.
— Не се страхувам, въпросът просто е, че аз…
За свой истински ужас, той почувства как ръката ѝ издърпва нощницата му нагоре и докосва голата кожа на корема му.
— Не исках да те изплаша — каза той: гласът му бе несигурен, желанието се надигаше, макар да му призляваше от страх, че няма да се справи.
— Не се страхувам — каза дъщерята на Изабела. — Никога не съм се страхувала от нищо.
В тишината и тъмнината той почувства как тя го улови и го стисна здраво. При докосването ѝ усети как желанието му се надигна така рязко, че той се изплаши, че ще свърши в ръката ѝ. С приглушен стон се претърколи върху нея и откри, че тя се бе разсъблякла до кръста, с издърпана нагоре нощница. Той се засуети тромаво и почувства как тя трепна, докато се мъчеше да проникне в нея. Целият процес му се струваше напълно невъзможен, нямаше как да знае какво се очаква от един мъж, нямаше нищо, което да му помогне или да го насочи, не можеше да опознае мистериозните кътчета на тялото ѝ — а после тя нададе лек вик от болка, който заглуши с ръка, и той разбра, че е успял. Облекчението бе толкова силно, че той свърши веднага — наполовина болезнен, наполовина изпълнен с наслада изблик, който му подсказа, че каквото и да мислеше за него баща му, каквото и да мислеше за него брат му Хари, работата беше свършена и той беше мъж и съпруг; а принцесата бе негова съпруга и вече не беше недокосната девица.