След малко я остави, колкото да свали ботушите и гащетата. Тялото му й се стори невероятно силно в мига, в който го зърна, преди да се приведе отново и да се намести над нея, като пое чувствителното връхче на едната й гръд в устата си и започна да го дразни с език. Мария хлъцна, изскимтя. Неочаквано залялата я вълна на удоволствие бе толкова силна, че тя се вкопчи в раменете му и усети как те се раздвижиха и завълнуваха под дланите й.
— Спокойно, спокойно — прошепна той, преди да я целуне, преди да погали устните й с език, който след това потопи в устата й, за да започне страстна битка с нейния собствен.
Неочакваният изгарящ натиск между бедрата я накара да затаи дъх, да извие тяло, да замята за момент крака. В следващия миг той вече бе в нея, като я разпъваше и запълваше. Огнената стрела проникна в нея, съпроводена от странна, прекрасна болка, която я накара да се притисне към него и да изохка гърлено.
Трей продължаваше да я целува, вече по-страстно и грубо. Провря ръката си под хълбоците й и я надигна от земята, като се движеше все по-бързо.
Спазмите я обхванаха изведнъж, като светкавица, прорязала бурното небе, като отнеха напълно волята й, накараха я да извика и да се замята под него, докато той продължаваше да влиза и излиза от нея, все по-бързо и по-бурно, почти отчаяно. Когато тялото й потрепна в следващия оргазъм, Трей отметна глава и с беззвучен вик изля страстта си в нея. Силите го напуснаха и той се отпусна, заврял уста в ухото й. Промълви едва чуто:
— Мария, сладка моя Мария. Смея ли да те обичам?
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Мария седеше пред угасващия огън в камината, увита в пелерината на Солтърдън. Беше мокра и носеше неговия мирис. Подплатата бе от червена коприна; усещаше я гладка и прохладна на голата си кожа, която все още потръпваше при спомена за целувките му. Тялото я болеше. Онова местенце между краката гореше като въглен. Стъпалата й бяха мръсни. По краката и бедрата бяха полепнали листа и треви. Косата, разпиляна върху раменете, бе изцапана с пръст и кадифен мъх.
Щом се бяха върнали в къщата, тя бе побягнала към своята стая и се бе заключила в нея. Господарят й вече на няколко пъти бе опитвал да влезе, но тя си оставаше заключена.
— Отвори, Мария. По дяволите, отвори тази врата.
Нямаше да я отвори, разбира се. Как щеше да застане отново пред него?
Как щеше да погледне сивите му очи, които някога я бяха ужасявали, със съзнанието, че му се бе отдала така невъздържано, така безсрамно, в името на любовта?
Как бе признала, че го обичаше така беззаветно? Но какво друго обяснение за неразумното си държание можеше да даде на Трей… и на самата себе си? Нима само бе искала да му докаже, че все още е желан и мъжествен? Нямаше причина да се страхува да се ожени за Лора и да се бои, че няма да изпълни съпружеските си задължения? Беше сигурна, че никога не би могла да изрече убедително подобна лъжа.
Уморено се приближи до вратата и нададе ухо.
Проклета глупачка! Вече жадуваше да го види отново, да го прегръща, да го люби безпаметно, преди да се изправи пред неговата годеница и да се преструва, че е само една предана, изпълнителна слугиня.
Ръката й сама посегна към ключа, завъртя го, изчака да се превърти безшумно, а после, със заседнало в гърлото сърце, отвори внимателно вратата и се показа в коридора.
Дланите се плъзгаха по клавишите, галеха ги, изпълваха стаята с хармонични звуци, които се отразяваха в стените и трептяха в кристалните полилеи. Навел леко тяло над клавиатурата, стиснал челюсти, с диво разпилени върху челото и раменете коси, Солтърдън свиреше изкусно на пианото, така, както бе правил преди няколко часа и с тялото на Мария. Дишаше тежко. Магията на звуците го омагьосваше така, както и нейният дъх.
Господи, всичко го болеше, как само го болеше: краката, гърбът. Но това не бе най-лошото. Най-лошото бе болката в сърцето, безсилието. Даваше ли си сметка тя какво бе сторила? Мария. Нейният глас го бе изкусил да напусне безопасния си, удобен сън. Мария. Нейните очи го бяха предизвикали да се откаже от по-нататъшната съпротива. Нейната наивност и невинност бяха разбудили страстта, която мислеше, че си е отишла завинаги от него.
Усетил някакво движение, той се огледа.
Тя стоеше на прага, увита в пелерината му, с разпилени около изцапаното си лице светли коси. Ръцете му замръзнаха и стаята потъна в мълчание.
Младата жена прекоси бавно, колебливо помещението, все така боса, отворила широко огромните си сини очи, леко раздалечила влажните си червени устни. Пелерината се разтвори, плъзна се от белите й рамене и се свлече около глезените й.