Щом стигна вестибюла, без да поглежда встрани, тя се остави на натиска на тялото на лекаря да я поведе към вратата. Внезапно крадецът с качулката, който преди малко се бе навел над тялото на Клей, застана пред тях и препречи пътя им.
Мария позна кой е той в мига, в който видя ядосаните му очи през цепките на маската.
Тадеус!
— Проклето копеле — изсъска той срещу Еджкъм. — Не каза нищо за таквиз неща. Каза, чи всичко щяло да мине по мед и масло, чи сми щели да си свършим начисто работата и кат’ им отмъкнем кесиите, да пуснем един куршум в главата на Солтърдън…
— Ти уби не когото трябва, идиот такъв.
Еджкъм блъсна мис Аштън към него. Тадеус я хвана за ръката.
— Няма да ти я дам.
— Така ли?
Тадеус измъкна бавно качулката от главата си.
— Не, господарю. Можеш да я имаш само през мъртвото ми тяло.
— А, добре тогава. Както желаете, сър.
Лекарят вдигна пистолета към челото на младия мъж и натисна спусъка.
Мария извика. Тадеус продължи да стои неподвижно, както й се стори цяла вечност, отворил широко паникьосаните си очи, а там в челото му, където допреди малко бе имал кожа, сега зееше дупка и от нея струеше кръв. А след това се строполи на пода като построена от карти кула.
Отново се разнесоха викове. Най-сетне, пробудени от вцепенението си, облечените в най-скъпи парижки тоалети мъже и жени се разбягаха към най-близката врата, като се спъваха и падаха едни върху други и оставиха отчаяната херцогиня да хлипа над тялото на внука си.
— Помогнете му! — ридаеше тя. — Някой да му помогне. Кръвта му ще изтече.
Във въздуха още се носеше острият писък на крадеца, хванат от Трей на стълбите.
— Божке, Божке, той взе чи го уби ей така, като едното нищо! Копеле! Ще се погрижа да увиснеш на въжето заедно с мен, шъ видиш, дори туй да й последното, коет’ шъ направя!
С тези думи фигурата се отскубна от ръцете на Солтърдън, спусна се като обезумяла надолу по стълбите, като пътьом сваляше качулката си, насочила оръжието в треперещата си ръка към Еджкъм и Мария.
Лекарят простреля и нея. Куршумът блъсна Моли назад и тя се стовари на пода с тъп удар, а русата коса се разпиля във всички посоки около главата й.
— Може би сега вече ще погледнете сериозно на мен — обяви убиецът пред ужасените наблюдатели. — Някой друг би ли желал да умре? Ще бъда повече от щастлив да…
Нещо издумка. Отвратителният звук наподобяваше разпукване на диня.
Ръката, която стискаше Мария, се впи още по-силно в тялото й. Младата жена помисли, че ребрата й ще се строшат, а след това усети, че пада, повлечена назад. Стовари се на пода с цялата си тежест и всичко около нея сякаш започна да се върти.
Лора Дънсуърти, стиснала здраво ръжена от камината, се взираше в онова, което бе направила от главата на Еджкъм. След това обърна големите си зелени очи към шокираното множество и заяви:
— Божичко! Страхувам се, че го убих.
— Кой би помислил таквоз нещо — каза Гъртруд. — Нашият Тадеус, главатар на разбойниците. А Моли… глупаво момиче. Винаги съм й повтаряла, чи ши си навлече толкоз неприятности и няма да знай к’во да прави с тях. — Икономката се усмихна сияйно на Бейзингстоук. — Вий си починете, милорд. Рамото шъ въ боли още доста време, туй ви го обещавам. Да си остане между нас, сър, но съ надявам, чи сти по-добър пациент от брат си. Божке, ама той наистина бе голямо изпитание за търпението, да не говоря за разсъдъка ни.
Клей трепна и погледна към своя близнак.
— Винаги съм казвал, че в крайна сметка ще ме убиеш.
Солтърдън крачеше из стаята, пъхнал ръце в джобовете си. В този момент влезе херцогинята; бузите й розовееха, следа от някогашния й плам и решителност. Тя огледа подред внуците си, преди да заяви:
— Очевидно способността ми да преценявам човешкия характер е започнала да ми изневерява с напредването на годините. Еджкъм току-що призна пред началника на полицията, че Такли също бил замесен в този план. Аз трябваше да усетя това, разбира се. Понякога обаче, кой знае поради каква причина, ние предпочитаме да не виждаме дори най-очевидните неща. — Възрастната дама се настани на един стол до леглото на ранения. Обхвана едната му ръка в дланта си и я стисна, все така без да отделя поглед от Трей. — Говорих с Дънсуърти. Той моли да продължим с празненството, след като гостите се поуспокоят.
— Така ли помоли? — подметна подигравателно младият мъж. — Господ да го пази, за да не стане така, че малко човешки мозък, пръснат из вестибюла, да му попречи да окове дъщеря си за един херцог. Струва ми се, че трябва да изясним точно кое е от значение за нас.
Къде, по дяволите, беше Мария? Не беше я виждал вече от няколко часа. Запъти се към вратата.