— Скъпа бабо,… върви по дяволите!
* * *
Ноблес танцуваше под него, удряше с копито земята и тъпчеше на едно място, оживен от студения среднощен въздух и предвкусването на предстоящата езда. След като стигнаха върха на най-високия хълм над Торн Роуз, Трей се обърна да погледне голямото имение. Простряло се насред обширната равнина, с осветените си прозорци то блестеше като поставен сред огъня кристал. Можеше да чуе музиката. Само че това не бяха тънките гласове на цигулките, а музиката, която звучеше в собствената му глава. Мария. Мария. Песента на Мария. Нежна като ангелска въздишка.
Обърна Ноблес в мрака и го пришпори напред към пътя… към Хъдърсфийлд.