Беше започнал да пада снежец и да покрива земята с тънка бяла пелена, накъсана от големи черни дупки. Всичко изглеждаше толкова умиротворено. Младата жена вдигна лице и студените снежинки се посипаха по носа, устните и затворените й клепачи.
Ах, колко обичаха снега двамата с Пол… Обичаха да се измъкнат от строгия му контрол и да лудуват като кутрета, да строят снежни замъци, да се пързалят по опасно тънката ледена кора на езерото. Много пъти през последните месеци от живота му се бяха взирали през прозореца и, докато наблюдаваха падането на снежинките, бяха споделяли най-интимните си тайни: тайни за бъдещия си любим или любима, с които щяха да се разхождат из покрити с бяла пелена поля… да се целуват, докато носовете им почервенеят от студа, а дъхът им образува бляскави висулки.
Уви, това щеше да бъде първата й зима без Пол.
Уморено влезе в къщата, затвори вратата зад себе си, облегна се върху й и затвори очи. Когато ги отвори отново, видя пред себе си любопитните погледи на прислугата.
Гъртръд я ослепи с успокоителната си усмивка.
— Радвам се, че остана, моме. Чувствам, че ще внесеш живец на това място. Може дори да повлияеш добре и на негово височество.
— Надявам се — отвърна простичко Мария, въпреки че съвсем не бе толкова сигурна в себе си.
Усещаше се леко замаяна от нерви. Стомахът я наболяваше, но не знаеше дали е от притеснение или защото не бе яла нищо от вчера сутринта.
— Ако питате мен — дочу се откъм близката врата гласът на Моли, — тя няма да издържи и една седмица. Таквиз кът’ нея той ги изхрусква със следобедния си чай…
— Шшт! — Икономката я изгледа смразяващо. — Не искам повече таквиз приказки в мое присъствие. Щом херцогинята мисли, че момичето можи да съ справи с… негово височество, така да бъде. И наистина на негово височество може да му съ отрази добре, ако за него съ грижи такъв ангел. На всички ни й нужно по малко доброта и съчувствие от време на време.
— Той шъ я причупи на две ей така — озъби се Моли и онагледи думите си, като щракна с пръсти.
Мария хлъцна.
Прислужницата тръгна към групата, поставила ръце на хълбоците.
— Може би шъ й кажете какво направи той с другите, а?
Гъртруд издаде някакъв нечленоразделен звук, останалите замърмориха нещо под носовете си.
— Замеряше ги с чинии право по тиквите. А ако успееше да ги докопа в ръчичките си, ги захвърляше из стаята като кукли, освен мистър Доухърти, когото запрати направо през прозореца, с главата напред. Гледката беше грозна, кълна съ. — И тя потрепера. — Силен е в ръцете като десетима взети заедно. А кат’ съ озъби…
— Достатъчно! — извика Гъртруд. — Не е бил толкоз лош, скъпа — обърна се тя към Мария, която бе изстинала цялата, като си представи как „звярът“ се зъби и смачква в лапите си злочестата компаньонка, дошла да му помогне. — Е, вярно, има и свойте лоши мигове, но кой ги няма, кат’ съ замислим. Някога бе енергичен и мъжествен, да не говорим колко красив…
— Красив ли — повтори невярващо младата жена.
— Да — заяви замечтано друга от камериерките. — Страхотен беше. В цяла Англия нямаше нито една майка, която да не бе готова да даде мило и драго, само и само да чифтоса дъщеря си с него… ако не можеше да го стори тя самата.
Всички се изхилиха, а Моли добави:
— Повечето гу правеха. Той направи рогоносци половината съпрузи в Англия, бас държа. Докат’ използваше една, друга вече чакаше отзад. На тез’ дни обачи им дойди краят. Глупавите кучки, коит’ гу преследваха по петити, сега заобикалят отдалеч Торн Роуз. Дори оназ’ лейди Лора с префърцунените гащички…
— Сега пък няма да обсъждаш личния му живот — прекъсна я Гъртруд с тон, който накара половината слуги да застанат мирно. — Просто ревнуваш, задето той не щя да го направи и с теб. И, като стана дума за ревност, шъ стоиш по-далеч от мис Аштън, иначе шъ трябва да отговаряш лично на мен. Момичето й достатъчно разумно, за да ни обръща внимание на онез нихранимайковци, дет’ допускаш под полата си.
Моли изписка възмутено и си тръгна от вестибюла, като затръшна вратата след себе си.
Споменът за голите тела на Моли и нейния любовник, които се извиваха върху кухненската маса, нахлу в съзнанието на Мария и бузите й пламнаха. Тя обаче бързо се съвзе и, водена от вълнуващата цел, а именно да се изправи лице в лице със самия дявол в стаята му на горния етаж — цел, каквато не бе имала откакто бе умрял брат й — се запъти към стълбището.
— Струва ми се, че моментът е напълно подходящ да го опозная — рече по-скоро на самата себе си тя, отколкото на своите събеседници.