Тъй като не успяваше да го види ясно, взе запалената свещ от нощната масичка и, като се стараеше да я държи здраво, се приближи към лицето му. Както обикновено, тъмните му празни очи бяха отворени и втренчени. Единственото, което даваше живот на тези маниакални орбити, бе люлеещото се пламъче; подозираше, че когато херцогът бе в съзнание, те бяха изпълнени с плам и укор… като на баща й. Не, не като на баща й. В тези очи нямаше да види заплаха с адския огън… а нещо съвсем различно… но не по-малко плашещо и може би по-опасно. Кога ли щеше да се събуди драконът?
— Ваше височество — повика тихо тя. — Можете ли да ме чуете? Аз съм Мария Аштън, ваше височество. Дойдох да ви помогна. Премигнете, ако ме разбирате.
Нищо.
Тя се приведе още по-близо към него, като приближи и свещта; направи й впечатление колко силен изглеждаше носът му и колко дълбоко бяха хлътнали очите му. Имаше прекрасно чело, сега вече можеше да види и сама, след като слугите бяха сресали и прибрали косите му назад, а устата, доколкото я различаваше изпод брадата, не изглеждаше зле. Устните й се сториха винаги готови да се усмихнат, да направят духовита или заядлива забележка, да забият нож в нечие сърце дори с тихо изречено възмущение.
Мария се намръщи, отдръпна се, върна свещта на мястото й и се прибра в стаята си.
Написа едно писмо до Джон Рийс и друго — до майка си; в тях разказваше подробно за всяка минута след пристигането си в Торн Роуз. Думи като „Голиат“, „див“ и „ужасяващ“ се редуваха с „подобен на дворец“, „разкошен“, „великолепен“ и „вдъхващ страхопочитание“. Най-сетне смачка в безсилието си хартията и я захвърли на пода.
Как можеше да каже на двамата човека, които обичаше най-много, че беше в опасност? И не беше ли нечестно и несправедливо да набляга на разкоша, в който живееше? Джон Рийс щеше да се изпълни със страх за пропадналата й душа. Майка й… ако само майка й осъзнаеше, че тя правеше това заради нея, с надеждата някой ден да й даде сигурен покрив, защитен от влиянието на викарий Аштън, а не заради някакви си детски фантазии, развратили в крайна сметка ценностната й система, както винаги бе предвещавал баща й.
Тя не бе сатанински ангел и не използваше тялото си, за да подтиква мъжките души към грях. А и как би могла да го стори, както бе пристегната като някоя средновековна девица, таке че да изглежда плоска и безформена като момче?
— Нищо чудно, че Джон Рийс не показваше почти никакви мъжки апетити — размишляваше на глас тя, вперила сините си очи в своето отражение в овалното огледало насреща. Строгата якичка на роклята пристягаше врата й. Нацупила устни, Мария започна да разкопчава дребните копченца, докато не разкри шията си до ключиците. После още две и още едно, и сега вече различаваше памучното платно, с което бе пристегнала гърдите си, изпод семплата долна риза от груб ленен плат.
Внезапно на вратата се почука. Притисна якичката си, скочи от стола и се завъртя към вратата точно в мига, в който Гъртруд надникна и се усмихна.
— Още ли ни сти легнали? Реших, чи шъ искате да съ изкъпити. Момчетата ви донесоха вода.
Изчервена, стиснала непохватно краищата на блузата, младата жена кимна безмълвно. Ченето й увисна, когато икономката разтвори широко вратата и направи път на неколцина едри мъже, нарамили кобилици с големи ведра, от които се вдигаше пара.
Гъртруд се спусна към лакирания параван, заел единия ъгъл на стаята, и с пъшкане и сумтене измъкна някакъв огромен предмет, чийто извити краища стигаха до кръста на Мария. Отгоре му стоеше плътно прилягащ капак. Икономката го разположи пред огъня.
— Какво е това? — огледа го подозрително младата жена.
— Корито за къпане, разбира съ.
Слугинята потупа по ваната и кимна към мъжете. Един по един, те се приближаваха до съда и изливаха в него съдържанието на ведрата, което бе достатъчно, за да покрие с пара стъклата на прозорците.
— Божичко — възкликна Мария. — Достатъчно е дълбоко да се удави в него човек.
— Да. Колкото и невероятно да изглежда сега, но негово височество мислеше, чи чистотата е едно от най-важните неща. Той сам измисли моделите на тези вани, както и на капаците. — И тя потупа отново капака. — Така топлината и парата се задържат по-дълго. Ако питаш мен, аз шъ съ чувствам като омар в такъв буркан, но знайш ли ги аристократити? Скъпата ми майка казваше, чи с повечи от едно къпане на месец, човек излага на опасност здравето си. — След това снижи глас и додаде: — Негово височество се къпеше само в специално събирана дъждовна вода. Казваше, че нейната чистота прочиства порите и омекотява кожата по-добре от изворната вода. Караше слугите да къпят с дъждовна вода и конете му.