— Скоро шъ разбереш, чи негово височество не прави нищо, ако не го желай сам, когат’ и както го пожелай. Така си живей аристрокрацията, скъпа.
— Понякога всички сме принудени да вършим неща, които не искаме. Нашата цел е да върнем желанието за живот на негово височество, скъпа ми Гърти.
— Дано само междувременно не изгубим собственото си желание — промърмори под носа си икономката и последва своята събеседничка в стаята на Солтърдън.
Две снажни момчета от прислугата преметнаха дългите ръце на херцога върху раменете си и с видимо усилие го изправиха до седнало положение; отпуснатото му тяло тежеше като труп на мъртвец. След като си отдъхнаха, го вдигнаха и го наместиха в инвалидния стол с колела, където Гъртруд го задържа седнал, като притисна раменете му към облегалката.
— Донеси ми едно въже! — провикна се към Мария тя.
Последната заоглежда стаята и най-сетне забеляза въжето на една завеса. Издърпа го. С него икономката привърза Солтърдън за облегалката на стола и отстъпи назад, като дишаше тежко; по челото и горната й устна бе избила пот.
— Не бих искала да съм в таз’ стая, ако той реши да стани точно сега. Не съм сигурна, чи му съ нрави особено да го овързваме кат’ пълнена пуйка. Туй не й особено облагородяващо, нали?
— В негово височество не е останало нищо, което да напомня дори смътно за благородния му произход — отговори Мария, като стоеше на почетно разстояние от херцога, притиснала кърпичка към носа си. — Не е за вярване, че това е същият мъж, който се е къпал в такава уханна вода, в каквато се къпах снощи аз.
— О, той не съ къпеше със солите. — Икономката попи потта от лицето си. — Те бяха за дамите, коит’ канеше, неговите любовници и тем подобни. В туй съмнение нямаше, не искаше на приятелките му да им липсва нищо, дори и парижка тоалетна вода. — Изсмя се. — Кат’ посвикнеш тук, шъ ти покажа гардероба им. Само кат’ го видиш, шъ смениш поне десет разцветки на розовото на лицето си. Такваз голотия шъ накара строгия ти баща да падне мъртъв от шок — прошепна иззад дланта си тя и изхихика отново.
— Трудно ми е да си го представя — отвърна едва чуто младата жена, неспособна да се пребори с отвращението си всеки път, когато се озовеше в стаята на възмутителния херцог.
Кой знае поради каква причина обаче не можеше да откъсне погледа си от лицето му.
Главата му бе увиснала напред, заплетените коси се бяха разпилели по раменете му. Напомняше й на запуснатите селяни от Хъдърсфийлд, но не и на мъж, способен да привлече неудържимо красавиците по пътя на проклятието. Но, ако трябваше да вярва на баща си, жените, които биха се поддали на изкушението, не заслужаваха друго освен проклятието на сатаната.
— Бутни го към прозореца — нареди Мария.
С пухтене Гъртруд избута тежкия инвалиден стол до прозореца, намести го на залятото със светлина петно и се отдръпна.
— Нека са донесат храна — продължи да говори младата жена. — А след това и ваната на негово височество. Нека водата да е гореща. Да донесат също така и кофи с най-студената вода, която намерят. Потапянето последователно в гореща и студена вода спомага за изхвърлянето на отровите от тялото и пробуждане на духа.
— Но това шъ пробуди и гнева му, струва ми съ. Сигурна ли си, чи наистина искаш да го напрайш… след кат’ знайш к’во шъ последва, искам да кажа!
Мария я погледна иззад носната си кърпичка и заяви:
— Предпочитам да се наложи да изтърпя недоволството му, отколкото тази миризма. А като отидеш за водата, донеси няколко шишенца и от солите за вана. Виолетките например бяха много хубави.
— Да, момиче.
Икономката побърза да излезе. Младата жена се намести предпазливо на един от намиращите се в близост столове и постави сплетените си длани в скута, без да отделя поглед от херцог Солтърдън. Той се бе отпуснал в инвалидния си стол, подпрял брадичка в гърдите, а тъмнокестенявата грива се бе разпиляла върху раменете му, необикновено широки и невероятно слаби под кирливата нощница.
— Изглеждаш също като Пол през ужасните му последни дни — заразсъждава на глас тя, — когато душата му се луташе около незабележимата ивица, отделяща живота от смъртта. Викарият Аштън смята, че подобни нещастия са наказание, което Бог изпраща на отлъчилите се овце. Пол беше наказан задето обичаше забранена за него жена, но в сърцето и съзнанието си не бе сторил нищо лошо, ваше височество. Съпругът й я изтезаваше безмилостно по всевъзможни начини. Перчеше се, че… поддържа незаконни връзки с всички кръчмарски курви в две графства. Отнасяше се с нея като с робиня, ваше височество, биеше я публично, ако си позволеше да постави под съмнение авторитета му. — Разтвори ръце пред гърдите си и продължи задавено: — Единственият грях на брат ми бе, че опитал да спре онзи грубиянин, когато го видял да я бие. Престъплението не е ли всъщност това, че онзи му счупи гръбнака? И че така в крайна сметка причини смъртта му? Въпреки това… викарият Аштън заяви, че кучият син бил в правото си да го направи! — Младата жена се поколеба. Цялата пламтеше от гняв, както и от факта, че бе изговорила така открито и с лекота подобно светотатство. Още по-ядосано додаде: — Викарият Аштън, сър, обърна гръб на собствения си син и изобщо не го погледна повече, дори в предсмъртния му час. Ако един толкова добър и доброжелателен човек като брат ми е заслужил подобна жестока съдба, в такъв случай какво заслужавате вие, ваше височество?